Пораснахме. Някъде назад остана тридесетата, после и 35-тата. Осми март започнаха да ни го честитят по-скоро защото станахме майки... Установихме, че не се плашим толкова от годините. Сега има чудесни компенсации: стресова работа, отлични козметици, добри диети, хубави ресторанти, интересни запознанства, дълги ипотеки. От „Сексът и градът“ остана само приятен спомен на неслучили се желания: не сме нито толкова слаби, нито толкова успешни, нито толкова забавни като героините от филма. Но все пак някои от нас са късметлийки да попаднат на работа, която си харесваме и която някак си трябва да „обгрижим“ подобаващо.
Ежедневието определи своите приоритети: кафето, работата, сметките, някоя дрешка, срещите (само служебни – личните са между другото с някой коментар във Фейсбук) и... нещо ми се губи... А, да. Имаше и едно дете в ежедневието. Кой ще го вземе днес от училище? Купих ли тетрадка с тесни и широки редове? Платих ли екскурзията? Страхотна рокля – ще й я купя. Привечер сме доволни, че сме отметнали „отглеждането“ и този ден.
Неусетно се появиха онези позвънявания, които могат да ни изкарат и от най-важната среща със сериозен вид тип „Това обаждане няма как да го пропусна“. Извън офиса се надяваме, че никой не е разбрал, че това не е важно служебно позвъняване, а гласът отсреща задъхано споделя: „Не можах да си реша задачата!“, „Скарах се с Лили!“,“Ще ми се обадиш ли за урока?“, „Искам да ми купиш айфон, защото само аз нямам“... Проблеми, точно толкова важни за малкия човек, колкото изготвянето на перфектния бюджет за нас. Трябва да сме справедливи и да оценим пропорционално възраст и ситуация.
Признайте това на майката: представете си един стресов ден, в който работата е като вулкан, задачите се сипят отвсякъде, а колегите са в лошо настроение. А сега си представете, че в същото време майката координира един паралелен свят, в който задачите по математика са трудни, „госпожата“ се кара, че „много говоря в час“, „закъснявам за урок“, „имам петица“, „получих забележка“...
Въпреки задъханото ежедневие, стресовите ситуации и обстоятелствата, които не можем да овладеем, дълбоко вярвам в способността на майките и децата им да изграждат пълноценни отношения. Много е хубаво да усетиш, че и „работата“ ти дава шанс за това. Сигурна съм, че децата са мъдри и търпеливи и се отнасят с разбиране към объркания ритъм на мама. Аз самата напълно бях разделила работата от семейството с твърда и бодлива граница – това прави добро впечатление. Стана ми много приятно като усетих, че в банката семейството не е придатък, а се приема като онази съвършена част, която дава пълнотата на една личност. Нямам предвид социални пакети или гарантирани придобивки. Това, което ми харесва е, че се насърчава интегрирането на двата ни живота, правят се събития, в които семействата се включват, не е необичайно детето ти да изкара няколко часа при теб на работа. Приемат се като „нашите“ деца. Бих поздравила всяка една компания, която инвестира в изграждане на тази пълнокръвна връзка на родителите с децата им.
И днес си мисля, че трябва направим признание. На децата, които ни разбират, на татковците, които ни подкрепят, на родителите, които ни прощават и на компаниите, които ни карат да се чувстваме спокойни, благодарим!
Диляна Стоянова е мениджър „Спонсорства и събития“ в УниКредит Булбанк от 2011 г. Работата й включва организацията на редица вътрешни и външни корпоративни събития, пресконференции, спортни мероприятия. Има 8-годишна дъщеря Владена, която вече е участвала в събития на банката като Зеления ден и ски състезанието на УниКредит Булбанк.
