Около 4% е устойчивият и дългосрочно възможен растеж на икономиката на България. При очакван ръст от 2.8% за 2011 г . достигането на този потенциален растеж е възможно през 2013 г. Това прогнозира Левон Хампарцумян, председател на УС и главен изпълнителен директор на УниКредит Булбанк по време на открита лекция за студентите от Американския университет в Благоевград по покана на Бизнес клуба на университета. Темата на лекцията „Модернизацията на България през последните 15 години” беше избрана от самите студенти.

“В момента изглежда имаме първи признаци на възстановяване. Надявам се, че това ще бъде устойчиво възстановяване, но и моделът на растеж ще се променя драматично в сравнение с годините на бума”, коментира Левон Хампарцумян. Според него 4% устойчив растеж за България е лимитът за страната ни при сегашните условия. “Ако искате икономика с по-висок растеж, трябва да научите китайски или да отидете в Бразилия например”, каза пред студентите Хампарцумян.

Той обърна внимание, че България все още е доста по-назад от т.нар. първа вълна страни – това са първите страни в ЦИЕ, които започнаха реформи – Чехия, Словакия и т.н. “Основият извод от това е, че България има нужда от реформи, за да бъде конкурентноспособна и за да расте.”, каза той.

Основна задача пред страната ни според Хампарцумян е да засилим конкурентноспособстта си и за да постигнем това, трябва да се засилят реформите в реалния сектор. „Единствената сфера, в която смятам, че трябва да се инвестира без да се търси веднага пряка възвращаемост, е образованието”, каза Хампарцумян. Според него изключително важни са и реформите в съдебната система, образованието и здравеопазването. „Любопитно е, че пълното провеждане на подобни реформи е политическо самоубийство. Това не е български феномен, а световен. Този, които ги осъществи, обикновено губи властта, вероятно за повече от един мандат. Затова винаги ще чуете в предизборните речи, че тези сфери са приоритетни, но съвсем друго е, когато вече си на власт и разбереш какво трябва да направиш и какво ще понесеш като последствие. Дори и най-силните правителства в света не са толкова успешни в реформата в здравеопазването”, смята Хампарумян.

Той подчерта, че като климат България има фантастична позиция със страхотни сезони, имаме история от много цивилизации по земите ни и всички тези цивилизации са избирали да живеят тук. “Любопитно е, че България през историята винаги е била на границитите на империите – римската, османската, съветската, сега на ЕС и като всяка гранична държава имаме по-различен начин на мислене, имаме добри и лоши черти.”

Според Хампарцумян кризата от 1997 г. е дала основата за осъществяване активно и много систематизирано на реформи. „Това също е начин за развитие, не много приятен, но факт. Тази криза доведе до въвеждането на валутния борд, който пък се оказва много добре за нас в условията на сегашната световна криза”, допълни той. Високият растеж в периода 2006-2008 г. се дължи на ПЧИ в два основни сектора – финансовите услуги и недвижимите имоти.

Подобряването на качеството на услугите на публичния сектор също е сред реформите, които трябва да бъдат приоритетни. „Днес ние плащаме сравнително ниски данъци върху доходите и корпоративни данъци, но непрякото облагане с данъци в България е доста високо”, каза Хампарцумян. Според него повечето от проблемите на България ще бъдат решени не от политическо желание, а поради логическа нужда. „Това, което ще изведе България от кризата и ще я направи по-приятно място за живеене, е предприемачеството на всеки отделен българин и на фирмите у нас, а не ЕС, субсидиите или правителството. Тези, които имат добри идеи и се държат отговорно, ще се развиват”, каза той.

На въпрос на студент какво дали банките в България са сигурни, Хампарцумян отговори, че счита банковата система в България е стабилна и отбеляза, че за разлика от Западна Европа и Америка, на нашето правителство не му се е налагало да спасява банки и да харчи парите на данъкоплатците. Причината е, че у нас банките се занимават с традиционно банкиране – обслужването на кредити и даване на депозити, нямаме „токсични” активи и имаме много консервативни регулации.

Сесия въпроси на студентите:

Наскоро четох анализ, че банките у нас могат да издържат на лоши заеми до 20-25%? Ще издържат ли банките, особено по-малките?

- ЛХ: Банките в България са стабилни и са стриктно регулирани. Дори в добрите години имаше фалити, но те дори не се класираха в новините до първите страници на вестниците. Ставаше дума за малки банки, които не са системен риск за икономиката.

Смятате ли като банкер, че България е добра дестинация за преките чуждестранни инвестиции и имаме ли добра перспектива в бъдеще?

- ЛХ: България в никакъв случай не е лоша дестинация за ПЧИ, но със сигурност имаме много място за подобрение. Състезаваме се не са със себе си, а със света. В световните класации България винаги е някъде в средата по условия за правене на бизнес. Трябва да се има предвид, че се състезаваме с Виетнам, Прибалтика, Румъния, Турция, които са много по-големи от нас и с по-голям потенциал. Но ако искаме да растем с устойчивите 4% или повече трябва да станем „предпочитана дестинация” в класацията, това не можем да го постигнем само с ниски корпоративни данъци. Интересно е, че нямаме природни ресурси, което всъщност не е чак толкова лошо. Има много страни с природни ресурси, които привличат олигарси и диктатори и населението им в крайна сметка е много бедно. Едни от най-развитите страни нямат никакви природни залежи – вижте Япония, Швейцария. Ние сме много по-близо до тези страни. Трябва само да се организираме добре, да имаме образовани хора и силно гражданско общество, което да контролира правителствата.

Какво мислите за инвестиционното банкиране у нас, за българската борса?

- ЛХ: За да имаме добре развит фондов пазар трябва да имаме дълг, да имаме обеми, дори Виена е малък пазар по световните пазари. Трябва да имаме някакъв вид регионална консолидация, за да имаме наистина добра борса. Ако погледнете големите центрове като Сингапур, Лондон, Токио, Ню Йорк, там имаме наслоени нива различни нива компании, продукти. Обемите, които се търгуват на борсите, са естествена защита срещу опити за манипулиране.

Ако сте студент от Американския университет, сега завършвате и имате малко пари в какво бихте ги инвестирали?

- ЛХ: Златното правило е никога да не пазите всичките си яйца в една кошница. Ако ще инвестирате в собствен бизнес, опитайте се да намерите бизнес, който разбирате и който харесвате, защото както е казал Конфуций: „Ако харесвате това, което правите и правите това, което харесвате, няма да имате нито един работен ден в живота си”.

Какво правят банките, за да подкрепят клиентите си в кризата, които са затруднени?

- ЛХ: Банките нямат интерес да загубят клиентите си и ще направят всичко необходимо да реструктурират кредити, за да ги запазят. Но вече сме в трета година на преструктуриране и помагане на някои компании. Време е тези компании или да излязат от затрудненията си, което ще направят, ако бизнес моделът им е добър. Но ако няма подобрение, моделът им очевидно е грешен и поддържането им не е услуга за никого в дългосрочен план.

Каква е прогнозата ви за сектора на недвижимите имоти?

- ЛХ: Бъдещето на сектора на недвижимите имоти е добро, ако имате достатъчно време да изчакате. Бумът през 2006-2008 г. стана, тъй като очакванията бяха по-големи от реалността и имаше голям поток от ПЧИ заради това. Но тези хора, които инвестираха, бяха виждали само лятото, не са ходили във Варна през зимата. Секторът на недвижимите имоти ще се възстанови, може би понаситен е секторът на офис площите, почти наситен е секторът на търговските площи, във всеки голям град има молове, но там все още има потенциал. Ще се развива сектора на жилищните и индустриалните площи. Разликата ще е, че развитието на пазара на недвижими имоти ще се води от местното търсене, а не от чуждестранни инвеститори.

Смятате ли, че България трябва да се съсредоточи върху третия сектор – услугите или трябва да се стремим към производство?

- ЛХ: Страните, които запазиха индустриалния си капацитет като Япония, Германия и нововъзникващите сили като Бразилия и Китай, са много по-успешни от тези, които вярваха, че моделът на услугите ще може да замени производството.

Кога можем да очакваме лихвите да намалеят?

- ЛХ: Когато икономиката ни започне да показва признаци на устойчив растеж.

У нас има ниски данъци и ниска цена на труда. Мислите ли, че чуждестранните компании използват страната ни само за печалба?

- ЛХ: Разбира се, че чуждестранните компании, както и една компания с български акционери, имат за една от целите си да реализират печалба, това е нормално. Но е много важно, че чуждестранните компании влагат значителни средства и създават условия за обучение и висока квалификация на хората, които работят в тях, дават разумни заплати… Ще ви дам един пример: в момента 16 българи са на топ позиции в различни страни в групата на УниКредит. Не говоря за изпълнителски позиции, говоря за висши мениждърски позиции в Швейцария, Виена, Мюнхен и т.н. Така че вярно е, че всяка година плащаме дивиденти на нашите акционери и ако започнем да плащаме по-малко, те няма да имат желание да дават толкова капитал и да инвестират в България. Но единствения начин да растем като държава е да имаме чуждестранни инвестиции. Знаете теорията за zero sum cake (бел. ред. описва ситуация, в която отрязването на едно парче торта оставя останалите участници с по-малко парче). Но ефектът от чуждестранните инвестиции у нас всъщност е, че така нашата торта става по-голяма. Дори с дивидентите, които се плащат на чуждестранни акционери, тук остава повече, отколкото ако нямаше такива инвестиции.