„Последните ще станат първи“ или как X, Y и Z са първите, с които работите и ще работите“.
Ако за вас X, Y и Z все още са просто последните букви от английската азбука, то горещо препоръчваме да прочетете този материал. Ако пък знаете, че говорим за трите поколения, които въртят света, (а не той тях) – пак ви съветваме да се запознаете със следващите изречения, за да разберете какъв трябва да е подходът към всяко едно от тях я, какви са приоритетите им и в каква организационна посока трябва да се ъпдейтват компаниите, за да работят добре с тях.
Разликите между трите поколения бяха в центъра на дискусията между Цветанка Минчева, член на Управителния съвет на УниКредит Булбанк и директор Банкиране на дребно, Мария Василева, маркетинг директор на Walltopia, и Стефан Минков, ученик в 12 клас, по време на Международната конференция, организирана от Българска асоциация за управление на хора. Подборът на тримата не е случаен – те са представители на всяко едно от поколенията, затова и блиц дискусията беше базирана изцяло на техния опит.
За хората, които нямаха възможност да присъстват на събитието в Интер Експо Център и не са следили туитовете в профила на УниКредит Булбанк, в този материал ще обобщим най-важното от Q&A сесията на тримата лектори.
„Колко часа трябва да бъде работният ден?“
Цвети (поколение X) и Мария (поколение Y) казват, че техният често не е фиксиран и това обикновено е така за хората, които се занимават с управление на бизнес. Виктор (поколение Z), споделя че не времето е определящо, а работата, която е свършена за този период (дали го казва просто защото не е гонил краен срок за проект? – бел. авт.).
„Дистанционна или лична среща?“
Тук Y и Z представителите са по-скоро от един отбор – комуникацията трябва да е лична, но е добре да се използват всички методи на комуникация. Цвети смята, че личният контакт е най-важен, а неговият формат се променя през поколенията. За Мария по-удобният начин е дистанционният, но той трябва да е само основата.
„С какво не бихте направили компромис в името на работата?“
За Мария това е липсата на стойност, поле за развитие и обучение. Цвети споделя, че не би работила на място, което нарушава ценностите ѝ – доверие, прозрачност и честност (това директно си го отчитаме като червена точка и неизпросен комплимент за УниКредит Булбанк - бел. авт.). Виктор подкрепя другите две поколения и добавя към тях единствено качеството на работа.
„Кои са най-предпочитаните от вас придобивки?“
Според Цвети - като се изключат материалните, които са необходимост - възможността за развитие и промяна са най-важните за мотивация. Стефан смята, че уменията и знанията, съпътствани задължително със социалните връзки между семейство, приятели и колеги, са трите най-определящи придобивки. За Мария гъвкавост и екипност, и не на последно място стимулираща офис среда.
„Кое би ви накарало да напуснете работа?“
На този въпрос и тримата отговарят по един и същи начин – лимитът и невъзможността за развитие. Стефан добавя, че дори и да няма опция за развитие, това не трябва да е причина да се откажеш от професията, а просто да пробваш нови хоризонти.
„Какво най-много ви дразни в другите поколения?“
Отговорът им беше кратък и ясен – няма нещо, което да ги дразни в другите две поколения (бел. авт. тук се надяваме, че отговорът е отрицателен не само, защото са възпитани, а защото и наистина няма нещо, което да ги смущава).
Въпрос от Цвети към Стефан – „Ако имаш важен служебен проект, времето те притиска – навреме ли ще го приключиш или ще заложиш на качеството с риск да изпуснеш срока?“
Качеството е по-важно за Стефан, но ако наистина има спешен краен срок – би направил съотношението между количество и качество до 50/50.
Въпрос от Стефан към X и Y представителките – „Как се справяте с бързото развитие на технологиите?“
И двете споделят, че ги харесват, не ги притеснява ъпдейтът, защото те се развиват паралелно с дигиталната среда.
Въпрос от Цвети към Мария – „Какво очакваш от бизнеса като клиент?“
Тя казва, че личното отношение за нея е най-важното и не може да бъде спечелена с някакво масово послание или поведение.
Въпрос от Мария към Цвети – „Как се справяш с баланса между личния и професионалния живот?“
Цвети разказа, че тя не обръща внимание на баланса, а на ритъма. Когато е необходимо фокусът да бъде върху семейството – тя го прави, същото важи и за работата. Определящ е приоритетът към момента.
В заключение можем да кажем, че разлики има, но въобще не са големи. Да, ценностите са различни, отношението, което искат да получат различните поколения не е едно и също. И това е напълно нормално - „разни хора – разни идеали“.
За финал можем да се съгласим изцяло с думите на Цвети Минчева, че личностните умения са над разликите в поколенията. Затова и не трябва да се притесняваме - трябва просто да питаме, защото в комуникацията се раждат отговорите.
