Вече шести месец блогът е така гостоприемен, че приютява всички текстове на един и същ автор. Този човек винаги се показваше само в долния ляв ъгъл на страницата…до днес! В този пост „сама съм си автор, сама съм си гост“. Запознайте се с мен - Йоана Колакова, стажант „Връзки с обществеността и комуникации“ в Уникредит Булбанк.
Не знам дали ще имам пак възможност да си задавам сама въпроси и да си отговарям без да има хора с бели престилки около мен – затова няма да губя време.
Представи се с няколко изречения.
В момента съм трета година студент, специалност „Връзки с обществеността“ в Софийски университет „Св. Климент Охридски“, както неведнъж съм ти споделяла. Професионално се интересувам от развитието на онлайн комуникациите и рекламата. Отделно от това, обичам да чета българска литература и да опознавам кулинарното изкуство във всичките му агрегатни състояния.
Как мина твоята половин година в отдела?
Ако трябва да разкажа за всичко, което ми се случи по време на стажа, най-вероятно страницата трябва да е с „infinite scroll“ на мишката. Но мисля, че мога да го обобщя в едно изречение, което е и заглавие на една от любимите ми книги – „Ужасно силно и адски близо“. Вършех всяко едно нещо с ужасно силно желание, защото в повечето случаи ми беше за първи път и исках да видя крайният резултат възможно по-скоро. От друга страна ми се даде възможността да се докосна адски близо до всеки един проект в отдела - дори си имах мои собствени мини кампании и бях част от екипа по създаването на новия сайт на банката.
Какви очаквания имаше за стажа?
Ти най-добре знаеш, че съм доста наивен човек – исках поле за креативно развитие, исках свободата да предлагам идеи, които после пък да се реализират, исках някой да ми каже къде бъркам, кое да надграждам, в кое не си струва да инвестирам усилия. Исках да се запозная с различни опитни хора, исках да работя в голяма компания, исках да докажа сама на себе си, че стажът не е носене на кафе и принтиране на документи. Най-много обаче от всичко исках да разбера дали това е моето нещо. И знаех, че е възможно.
С какво настроение оставаш след тези 6 месеца?
Аз съм адски щастлива и благодарна, че някой друг освен мен видя моя потенциал и ми даде сцена да го развивам. Всичко по-горе изброено, и много над това, успях да получа благодарение на колегите си в отдела. Не искам и не мога да ги приемам като шефове или ръководители, а като професионалисти, които - колкото са готови да споделят опита си с мен, толкова са и отворени да приемат мои предложения. Оставам с много топли чувства към тях и знам, че ще ми отнеме време, докато свикна с мисълта, че утре няма да чуя „Хора, хайде да обядваме!“.
P.S. Успях да направя щастлива дори и баба от стажа ми тук – няколко мои текста бяха публикувани в голям всекидневник. (бел. авт. Бабо, знам че и това ще принтираш и прибереш при останалите.)
Вероятно повечето от вас не знаят, но през последните шест месеца, освен най-активен автор в блога на УниКредит Булбанк, Йоана бе и един от хората, създаващи съдържание за официалните профили на банката в социалните мрежи. Тя отговаряше на вашите въпроси, съдействаше с информация и насочваше клиентски запитвания към компетентните колеги от банката. Ние, хората, занимаващи се с комуникация, обичайно оставаме встрани от светлините на прожекторите – такава е логиката на нашата работа. Запознахме ви с Йоана, защото нейният опит в УниКредит Булбанк е добър пример за цялата концепция на Стажантската програма – ангажираност, развитие, генериране и осъществяване на идеи, реални действия в полза на клиентите. Сигурни сме, че ще четем още страхотни текстове от нея – ако не в блога на банката, то най-вероятно в други онлайн медии. Йоана е в началото на своя кариерен път и най-интересното тепърва предстои. Пожелаваме й успех!
Георги Грънчаров, мениджър „Онлайн комуникации“
