Чували ли сте максимата: „Когато губим не знаем какво печелим и обратното“? В някои случаи това въобще не важи и знаем точно колко губим или печелим. Просто понякога държим замразени различни активи и не печелим пари от тях, а можем.
Ето най-честите случаи, в които пропускаме ползи и губим реален доход:
Живеем в нерентабилни жилища
Имаме голям апартамент в центъра или в атрактивна локация. Горди сме с него, радваме му се, но се разполагаме сами на 100 кв. м площ. В това няма смисъл, като изчислим сметките за ток, вода, парно и т.н., общо взето работим, за да поддържаме жилището ни.
В този случай можем да наемем по-малък апартамент за разумна цена и може би не толкова идеална локация, а нашия да отдадем под наем. Разликата между двата можем да спестяваме или инвестираме в по-доходоносен проект.
Пример: Наемът на апартаментът ни в центъра, може да струва средно 1000 лв. месечно. Ако наемем жилище за около 500 лв. на месец, ни остават едни чисти 500 лв.
Ако се притесняваме да оставим наематели сами в апартамента, винаги можем да си намерим съквартиранти. Можем да отдадем една стая под наем, например. С наема ще можем да покриваме най-малко режийните разходи.
Избираме увеличение на заплатата пред обучение
Често работодателите ни дават избор – да ни увеличат заплатата или да ни платят обучение. В тези случай повечето от нас избират увеличение на заплатата, защото ни се струва по-рентабилно. В дългосрочен план обаче ситуацията е различна. Колко по-квалифицирани сме, толкова повече претенции може да имаме в бъдеще.
Пример: Да речем, че ни вдигнат заплатата с 200 лв. на месец. За една година това са 2400 лв. В същото време, ние можем да изкараме обучение за 1500 лв. вместо увеличението. На пръв поглед по-високата заплата изглежда по-добрият избор, но в дългосрочен план, колкото по-квалифицирани сме, толкова по-голям е шансът ни да растем в йерархията и съответно и заплатата ни да нараства.
Земята ни стои празна
Същото важи и за земята. Някои от нас притежават селскостопанска земя и са я оставили да пустее. Винаги можем да я дадем под аренда и печелим пари и хранителни продукти.
Пример: Имаме 10 декара земя в Северна България. Годишно ще получаваме около 400 лв. и натура (брашно, олио и др.) в зависимост какво се отглежда на нея. В някои райони цената може да е по-висока, в някои по-ниска, но доход винаги има.
Трупаме вещи
Факт е, че живеем в консуматорско общество, но някои хора се наистина се оливат. Ако винаги се стремим да сте сме с последен модел телефон, то поне е добре да спечелим нещо от стария. Така или иначе всяка година цената му пада и след известно време не струва почти нищо.
Пример: Купуваме си последен модел смартфон, след година излиза нов и си взимаме него, а стария го прибираме в някой шкаф или го даваме на познат/приятел. По-добрият вариант е да продадем стария, така поне можем да възстановим част от инвестицията на новия.
За серията „Финанси за нефинансисти“:
„Финанси за нефинансисти“ е национална програма са включени множество инициативи като серията от материали „Финанси за нефинансисти: практични идеи за умно управление на парите“ в корпоративния блог и другите дигиталните канали – фейсбук, туитър, медийни партньорства, лекции пред студенти и ученици на мениджъри от банката по теми като предприемачество, банкиране на бъдещето, иновации, управление на личния бюджет и др. Корпоративният „Календар 2017“ на банката също беше използван като платформа за практични идеи за умно управление на парите. Програмата беше отличена с награда в категорията „Инвеститор в знанието“ на Годишните награди за отговорен бизнес на Българския форум на бизнес лидерите (БФБЛ).
