Какво беше първото нещо, което се научих като стажант в УниКредит Булбанк? Да гладя собствените си ризи и панталони. Може би малко късно, но майка ми със сигурност се радва на този факт. Няма значение дали работиш в банка или на друго място – външният вид помага, но далеч не е достатъчен.
Най-ценните уроци, които осъзнах за себе си, научих именно на работа. Ето някои от тях:
Човек винаги има какво да учи и усъвършенства. Всички от екипа ни се занимават с нещо допълнително извън работно време, което мотивира и мен да започна да го правя – учене, чужди езици, спорт. Ако се ограничаваме единствено с работата си, има вероятност да останем посредствени и да изгубим желание за развитие.
Никога не трябва да се срамуваш да питаш за нещо, дори и на пръв поглед да изглежда, че е просто. По-добре е да ти обяснят и да разбереш правилно, отколкото да се чудиш и да не си сигурен.
Да живееш ден за ден е авантюристично и романтично, но планирането и приоритизирането на дейности утвърждават характера. Преди половин година не знаех какво ще правя след лекции. По време на стажа постепенно започнах да си съставям график и накрая вече знаех какво ще върша не само през деня, но и през седмицата. Това ми помогна да не губя излишно време, а да се концентрирам върху важните неща.
За престоя си като стажант опитах да направя почти всичко – писах статии за блога, помагах в организирането на събития, съставях прессъобщения и прес клипинги, снимах клип, обсъждах спонсорска инициатива с бъдещи партньоти и организирах обяд в присъствието на топ мениджмънта на банката. Станах разпознаваем сред останалите структури - в „Деловодство“ ме асоциират с писма и пратки, в „Печатна база“ с покани и плакати, в „Сграден фонд и логистика“ с молбите за лаптоп и ремонтни дейности, а в „Бизнес комуникации“ се шегуват, че трябва да ми направят копие от ключа за техния склад. Това всъщност е най-хубавото нещо на отдела, в който работих – комуникацията с всички. Колегите ми не ме ограничаваха в нея и ми се доверяваха напълно. Винаги ми казваха, когато бъркам и ми даваха съвети по най-приятелския начин. Окуражаваха ми да действам извън шаблона, да бъда различен. Държаха да присъствам на важни срещи, на които мнението ми се чуваше. За да работи една структура са необходими съобразителност, отдаденост и жертвоготовност от всички. Грешки се допускат, понякога излиза нещо непредвидено, но тук усетих, че зад колективния успех стои и колективна отговорност.
За 7 месеца не получих оплакване, а само упътвания и насоки. Постепенно задачите и тежестта им се увеличаваха и така времето започна да минава неусетно. Внезапно понеделниците започнаха да ме вдъхновяват и амбицират. Е, не всички, но повечето. Да, срещнах трудности, но след като приключвах с дадена задача, се чувствах благодарен, че съм я получил, защото винаги запомнях нещо ново.
Тук ми помогнаха да разбера кои са силните и слабите ми страни и несъмнено мисля да се развивам и в двете посоки. Първоначално се въодушевих като разбрах, че ще работя за такава институция. Не съм си представял, че ще ми случат и половината от нещата, които ми се случиха. Сега съм не по-малко развълнуван. Дойдох с много въпроси и съмнения. На доста от тях колегите ми отговориха, но не директно, а с отношението, което ми показват. От тук нататък следват нови предизвикателства и знам, че ще ги посрещна открито. На целия екип искам да благодаря, че ми позволиха да стана част от тях, че не ме делиха от тях нито за ден, че ме приеха какъвто съм - с добрите и не толкова добрите страни. Днес затварям вратата за последно, но знам, че винаги ще е отворена за мен.
