Чували ли сте за „техниката на домата“? Че кой не е чувал? Обелваме доматите, нарязваме ги на ситно… да, ама не.
Всъщност става дума за така наречената „pomodoro[1] техника“, разработена от италианеца Франческо Чирило още през 80-те. И това не е техника за приготвяне на доматено пюре по стара семейна рецепта, а един от първите методи за справяне с много задачи за кратко време.
„Техниката на домата“ препоръчва работният ден да се разделя на малки отрязъци от по 25 минути, между които се правят кратки почивки. Ако имате разнотипни задачи през деня, можете да ги редувате. Преди да преминете към следващата задача, е добре да си отбелязвате прогреса по тази, върху която работите в момента, за да не се чудите после докъде сте стигнали. Моят опит в работа върху много задачи по едно и също време ми позволи да си изработя своя техника, която доста прилича на „доматената“, но има и някои разлики. Вместо таймер-домат ползвам вътрешния си глас.
Обикновено си записвам от предната вечер основните планирани задачи за деня. Сутрин започвам с най-сложната задача, тъй като тогава съм най-свежа, а и телефонът започва да звъни активно към 10, когато вече съм отметнала доста работа. След час – час и половина, се прехвърлям на някоя по-лека задача, на която отделям към половин час. Следват десетина минути на въздух, което се случва да съчетая с личен разговор по телефона. След като се завърна в офиса, си проверявам имейла и продължавам по горната схема, освен ако междувременно не е постъпила спешна заявка. В случай, че такава е постъпила, отбелязвам си докъде съм стигнала по двете планирани задачи и се захващам със спешната.
Ако се работи с крайни срокове, които вече са уговорени и много рядко подлежат на промяна, важно е предварително да предвидим как да разпределим работата по задачите така, че да успеем в зададения срок. По този начин интервалите от време, необходими за отделните задачи, се планират по-точно в рамките на деня и съответно се отделят по-големи парчета време за тази от тях, която най-много ни диша във врата.
Старая се винаги да предвиждам приключването на дадена задача към половин ден по-рано от уговореното. Много е важно да има такова буферно време, тъй като твърде често постъпват непредвидени задачи, които налагат промени и ако няма такъв буфер, няма как да спазим предварителните уговорки. Освен това, след като приключим работата по дадена задача, трябва да отделим време за обстоен преглед, за да сме сигурни, че всичко е добре.
Това е моята лична версия на „доматената“ техника, изработена в съгласие с моя темперамент и начин на работа. Ползвам същия метод вкъщи и работи успешно, т.е. всичко е разпределено между всички и свършено добре и в срок. В основата на успеха е добрият план, отбелязването на задачите и прогреса по тях, предвиждането на буферно време за всяка задача и накрая проверка на изпълнението.
Вкъщи ли казах? Ами да, работният ден завърши! Време е да заключите всички работни задачи в офиса и да извикате в ума си семейната вечеря, любимия човек, децата, домашните любимци или пък сериала. #ЗаВажнитеНеща от живота няма краен срок, но не забравяйте, че балансът между работата и личния живот трябва да бъде пълноценен и ефективен.
[1] pomodoro = (домат, итал.)
