„Тече, всичко тече…“ се пееше в една известна българска песен от моето детство. Живеем неусетно от звъна на алармата в 6:00, докато потънем в сън след полунощ, повлечени от задължения и отговорности. С други задачи сме се натоварили по желание – искаме да учим езици, специалности, да развиваме хобита. Разбира се, всичко това е много важно за нас. Ако не разгърнем потенциала си така, както го чувстваме и искаме, не бихме били пълноценни. И все пак, освен задачите има и друго, за което често забравяме. И то идва със силата на едно детско гласче, за да ни върне в реалността и да ни напомни #ЗаВажнитеНеща в живота.
Една вечер – току-що прибрала се от работа, поседнах за малко на компютъра вкъщи преди вечеря – да си прегледам пощата или нещо друго „неотложно“ – не помня точно.. Малкият ми син си играеше около мен, бърбореше си нещо на играчките. Увлечена в това, което правех, в един момент напълно се отнесох и настойчивият му глас „Мамо! Мамо! Мамооо!“ ми подейства като звук на електрожен по време на следобедна дрямка. Почти подскочих на стола, стресната, и извиках:
Обърни се към баща си, не виждаш ли, че съм заета?
Детето ме изгледа объркано, обърна се в кръг, буквално, и ме попита:
Какво значи да се обърна?
Тогава осъзнах, че всъщност аз съм тази, която трябва да се „обърне“ и то на 180 градуса. Някъде по пътя към себе си в желанието да пиша разкази, да уча езици, финанси, генетика, маркетинг, постепенно съм губила посоката. Забравила съм, че важните неща са не само тези, които се случват вътре в нас, а и тези, които споделяме с любимите хора… че ако животът не е споделен, е много самотен.
Напоследък все повече се говори за необходимостта от здравословен баланс между служебните задължения и личния живот. Въпросът придоби особена острота след нашумелите случаи на професионално „прегаряне“ („burnout“) през последното десетилетие. Впоследствие се заговори и за т.н. „битово прегаряне“. Вярвам, че и единият, и другият вид се дължат на прекаляване, отдаване на силите и емоциите до крайност в едната посока и пренебрегване на другата. Както винаги, истината е някъде по средата.
Безспорно е важно за всеки професионалист да се развива и непрекъснато да обогатява професионалните си умения. Светът се променя всеки ден и изискванията към всички дейности и професии се увеличават и усложняват. Но паралелно с това не бива да забравяме, че трябва да развиваме и отношенията с най-близките си хора – тези, при които се прибираме след тежък работен ден, и които ни помагат да презаредим батериите за следващия.
Идеалният вариант е вкъщи да не правим нищо, свързано с работа, а да се посветим изцяло на вечерята, почивката, семейните игри, филми и разговори. Но ако все пак това не е съвсем възможно, то трябва сами да си зададем разумни граници и да се стремим да не ги прекрачваме.
Често и работодателят ни помага да намерим баланса чрез различни инициативи. Важно е той да създава подходящите условия за разкриване и развитие на пълния потенциал у хората – чрез тиймбилдинги, обучения за личностно развитие, възможност за гъвкаво работно време, спортни карти и др. Доброто здравословно и емоционално състояние на човек имат пряко въздействие и върху неговите професионални успехи. Ясно е, че този, който има проблеми вкъщи, няма да бъде достатъчно ефективен и на работното място. Така както е ясно и обратното.
Е, а вие как се справяте с баланса между работата и личния живот?
