Дните минават и неусетно декемврийските празници отново са на прага ни. Да, няма сняг и градусите навън по нищо не показват, че след няколко дни е Коледа. Но празничният дух вече витае във въздуха - аромат на борова гора, топло какао, портокал и канела. Пръстите ни леко потреперват, вплетени в нечия топла длан. Очите ни блестят при вида на хилядите светлинки, окъпали улици, офиси и домове. Малки кристалчета любов и надежда за сбъдване на тайните ни мечти. Скрита въздишка плахо се промъква по устните ни, че най-накрая ще имаме време за #заважнитенеща и любимите ни хора. Някак си празниците ни правят малко по-смирени, усмихнати, добри и отзивчиви на всяка молба.
***
Вече половин час тя чакаше на километричната опашка пред касите в детския магазин. Беше изморена, но все пак спокойна, дори щастлива. Лека усмивка се прокрадна по устните ѝ, защото беше купила всичко от двете писма до Дядо Коледа, които децата ѝ бяха написали. Представи си как малките им ръчички нетърпеливо разкъсват шарената хартия и сияят от щастие, че някаква магия е сбъднала искрените им желания. Постепенно опашката се стопи и дойде нейният ред. Нареди всичко на касата, унесена под звуците на коледните песнички в магазина и монотонното писукане на устройството за маркиране. И тогава идилията и празничното ѝ настроение в миг се изпариха при въпроса на любезната касиерка: В брой или с карта ще платите?
Нито в брой, нито с карта… беше забравила портмонето си в офиса, но не спираше да рови отчаяно в дамската си чанта, с тайната надежда, че се е мушнало в някой таен джоб, за който не подозира. Притесни се, че бави опашката, магазинът скоро затваря, няма време да се върне до офиса, но най-вече, че утре е Коледа и децата ще останат без подаръци.
В този миг на опашката до нея се приближи човек, който беше забелязал ситуацията и ѝ предложи помощта си. Но как, помисли си тя – дори да плати вместо нея, къде щеше да го намери за да му върне парите. А и са празници, хората са заети, пътуват.
Той се усмихна любезно, извади телефона си и с два клика генерира QR код през мобилното си банкиране, със сумата на покупките. Как не се беше сетила? И тя използваше активно мобилното си банкиране, но някак си тази функционалност ѝ беше убягнала до този момент. Човекът ѝ изпрати QR кода и след секунди тя вече му беше превела парите до последната стотинка. Благодари му и си пожелаха весели празници, докато се отправяха към изхода на магазина. Това беше нейният ангел хранител, който спаси Коледа. Ангел хранител, с мобилно банкиране, помисли си тя и се усмихна, докато се отправяше към колата.