Как 22 колеги ентусиасти преминават през първото си планинско предизвикателство? Лесно – едва ли. Успешно? Прочетете пътеписа на Християна Русева, Ива Павлова, Нина Найденова и Симона Димова-Загорчева, които заедно със свои колеги от дирекция „Корпоративно банкиране“ в УниКредит Булбанк отправят поглед към връх Ботев и ще разберете.
Докато много от нашите колегите бяха в очакване на уикенда и времето за почивка, ние проверявахме за последно раниците и очаквахме с нетърпение предстоящото приключение. След приключване и на последните работни задачи колегите от регионите София, Варна и Бургас потеглихме към реализирането на плана за изкачването на връх Ботев.
Датата на тръгване беше ясна - 2-ри юли, но часът на тръгване далеч не беше плануваният. По пътя срещнахме непредвидени обстоятелства – Международната колоездачна обиколка на България. Движението на автомобили между Пловдив и Троян беше спряно, което доведе до забавяне в тръгването към хижа Рай с около 2 часа. В планината времето е ценно, но това със сигурност не помрачи настроението ни – дори напротив, всички бяхме още по-мобилизирани и готови за предизвикателствата, които ни беше подготвил Балкана. Единодушно беше взето решение, че всички ще тръгнем заедно!
Към 17:30 часа, потеглихме към първата ни цел - хижа Рай. За спокойствието на групата се погрижиха професионални гидове от Bikearea. С шеги и закачки достигането до първата ни цел беше неусетно. Дали заради еуфорията от предоха или желанието на част от колегите по-бързо да опитат от домашните благини в хижата… не сме сигурни.
Групата се движеше доста бързо, но след няколко стръмни изкачвания, един от участниците взе мъдрото решение* да се откаже от изкачването на върха. С планината шега не бива! Никога не трябва да надценяваме възможностите си!
След първото ни кратко, но не толкова лесно изкачване, стигнахме до входа на Национален парк Централен Балкан, където продължихме да се движим в гориста част.
Малко след нея следваше открит път - пред нас започнаха да се разкриват красиви гледки. Преминахме през местността Параджика и се изправихме пред огромния масив на връх Ботев.
Пътеката ни отведе до входа на гората – това се оказа и входът на резерват Джендема. Той е най-големият резерват в Национален парк Централен Балкан и вторият по площ в България.
Предвид факта, че преходът до хижата щеше да отнеме около 3 часа, правихме чести спирки за почивка, похапване и наслаждаване на страхотните гледки. Добре, че не разчитахме на караваната предлагаща кафе и напитки, намираща се по пътя към върха, защото не работеше по това време.
Пристигнахме в хижа Рай малко преди смрачаване и имахме късмет да се насладим на залеза на пейките пред хижата. Най-голямата награда след изтощителния ден бяха невероятните гледки към околните върхове, резервата Джендема и най-големият водопад на Балканите – Райското пръскало.
Тази емоция върна силите ни и след достигането на крайната точка за деня всички бързахме да свалим големите раници и да отдъхнем заслужено. Вече можеше да се отправим към столовата и да се насладим на вкусната гъбена супа, приготвена от хижаря. Най-важното в менюто си го носехме през целия път, като успяхме да го опазим до хижата непокътнато и в пълен размер – ракията! Това даде старт на една весела, изпълнена с много смях, вицове и забавни истории, вечер.
Докато в един момент не се оказа, че пием последни глътки от нея. Разбира се, в трудни времена и особено в планината, човек търси подкрепа и ако е по-упорит, намира кой да помогне. Презаредихме батериите…и бутилките и вечерта продължи.
Разбира се, нощта също не мине без екстремни моменти за дамската част на колектива. Вятърът беше много силен и се опитваше да отвори прозореца в стаята ни.
Всички заспахме щастливи, защото целта за деня беше изпълнена и я постигнахме заедно като един екип. На сутринта ни очакваше ново приключение и трябваше да обединим сили отново заедно.
В съботната сутрин след закуска с изглед към Райското пръскало бяхме готови да изкачим върха. Тъй като имаше силен вятър, се настроихме за предстоящото изпитание - шапки, ръкавици и най-топлите дрехи, с които всеки разполагаше. Цялата група се отправихме към заветната цел - покоряване на връх Ботев през Тарзановата пътека. Ако се чудите откъде идва интересното ѝ име и дали всъщност може да видите Тарзан по нея, тук е моментът да споделим, че всъщност пътеката носи името на своя откривател – метеоролога Тодор Божков, с прякор Тарзана, който първи я очертава през 40-те години на миналия век.
Тръгвайки по пътеката, се приближихме до Райското пръскало – колкото по-близо си до него, толкова по- красив и величествен изглежда водопадът, а ти се чувстваш все по-малък изправен пред природна забележителност от такъв ранг!
Отне ни около час, преминавайки по билото на възвишения, изложени на много силен вятър, да стигнем до началото на пътеката. Тарзановата пътека е тясна, стръмна, но добре обезопасена, напълно подходяща за хора обичащи високия адреналин. Ходенето е бавно и в колона по един около скали, които ни пазеха от силния вятър. Преминахме пътеката за около час.
Тъкмо си помислиш, че върхът е вече близо, и се озоваваш на билото на планината и осъзнаваш, че това въобще не е така. Продължихме по стръмна, макар и не така тясна и страшна, пътека по билото. Вятърът не утихваше и все така „помагаше“ за преминаването по маршрута.
По пътя срещнахме планински приятели – стадо свободно пасящи планински крави, коне и едно дружелюбно планинско куче, което смело ни придружи до върха.
Гледките бяха величествени и спиращи дъха, а настроението беше все по-добро. Пропускаме спирането за почивки – ясна е работата, ние сме аматьор-туристи. Да си го кажем честно, трябваше си подготовка, малко хъс, както и отборен дух, за да се справим.
Вървейки по билото на планината бяхме застигнати от мъгла, която, за съжаление, скри прекрасната гледка от върха.
Към 11:30 часа на 3-ти юли постигнахме заветната цел - покорихме връх Ботев! Изморени, но удовлетворени! Изкачването ни отне около 3 часа и половина и беше време за една кратка почивка, в която се насладихме на най-ароматния билков чай. Подкрепихме се с топла супа, направихме си снимки за спомен, отпочинахме си и след няколко минути на върха се отправихме обратно към хижа Рай.
Разбира се, станахме свидетели и на типичния специалитет на планината – „куатро стаджони“ - смяна на 4 сезона в рамките на час. От мъгливо и студено времето отново стана ясно, слънчево и топло. Въодушевени от изживяното, неусетно с бърза крачка поехме надолу, но не след дълго разбрахме, че слизането е също толкова сложно и натоварващо, както изкачването. След кратка почивка на хижа Рай, се отправихме към мястото, от което започна приключението – местността Паниците. След 3-часовото изкачване от хижа Рай до връх Ботев и малко над 6-часовото слизане от връх Ботев до Паниците умората си казваше думата. Някои се справяха с по-бавно темпо от останалите, къде от насъбралата се умора, къде от по-сериозното натоварване, но въпреки това всички показаха задружност и усещането за подкрепа и отборното преживяване присъстваше през цялото време. Заедно като един отбор продължихме напред и постигнахме своята цел. Именно това е ключът към успешния екип –да си поставите ясни цени и да постигнете удовлетворяващи резултати заедно.
Щастливи сме, че успяхме да предизвикаме себе си, а това е една от важните стъпки към успеха. С изкачването на най-високия връх в Стара планина ние искахме да заявим, че сме готови да покорим още по-сериозни и високи върхове, както в личен, така и в професионален план. Готови сме да предизвикаме пазара и да заявим нашата лидерска позиция чрез ръст на бизнеса и активните ни клиенти. Готови сме да дадем най-доброто клиентско преживяване. Да предизвикаме себе си и да станем по-добри, за да бъдем пример за околните и да променяме положително света около нас. Готови сме за следващия си висок връх и следващото голямо постижение. Това е само началото!
*след като слязохме от върха, всички останали бяхме на мнение, че той взе най-мъдрото решение.
Автори: Християна Русева, Ива Павлова, Нина Найденова и Симона Димова-Загорчева