Петър Пандезов e консултант инсталатор на фотоволтаични централи. Работил е във фирма, която е построила първата мегаватова, централа на Балканите преди 14 г. Собственик е на фирма PANPOWER, която изгражда соларни централи. Имал е възможност да види и да участва във всички етапи на развитие на фотоволтаичната индустрия в България.
- Г-н Пандезов, високите цени на електроенергията превърнаха в актуални инвестициите във възобновяеми централи. По данни на Електроенергийния системен оператор, заявленията за присъединяване към мрежата са за 18 000 мегавата соларни мощности. Това реалистично ли е?
- Подадените заявления вече надвишават 20 000 мегавата. Това е абсолютно реално число. Няма всички да бъдат реализирани веднага, но от 3 до 5 г. вероятно ще бъдат построени. В сравнение с бума от 2009-2012 г., сега изграждането на соларна инсталация е между 4 и 9 пъти по-евтино.
Фотоволтаичната технология е достъпна и позната, докато преди години единици бяха запознатите.
- Само с цените на тока ли се обяснява този нов бум?
- Те са причината за изграждане на системите за собствено потребление, които навлизат масово при малкия и средния бизнес. През 2012 г. такива проекти бяха минимални, повечето инвестиции са насочваха в големи мегаватови централи със субсидиран ток. В момента инвестиция във фотоволтаик за собствено потребление, при нормално изпълнена система, се изплаща от 3 до 5 г. в зависимост от финансирането. Произведената енергия от системата е защитена от външни фактори, които влияят на цените на другите енергоносители.Това е най-евтиният ток, произведен и консумиран директно на място, цената му не се променя.
- Какъв дял от сметката за ток спестява един фотоволтаик на покрива?
- Изградили сме много фотоволтаични централи. През тези години натрупахме опит, в момента имаме също много клиенти, които са доволни, защото подобна централа в масовия случай спестява около 30% от сметките. При енергоемките производства трябва да се изградят сериозни соларни мощности, за да се постигне пълно покритие на консумираната енергия. Малкият и средният бизнес изгражда между 100 до 500 киловата и те са достатъчни да намалят с 30% сметките.
- Имате ли данни за фотоволтаичните мощности, построени за собствени нужди?
- Строят се много в момента и не съм проверявал актуализираните статистически данни. Като цяло собственикът на такава централа е доволен, защото, ако тя бъде изградена коректно и с качествени материали той почти няма разходи да я поддържа, не му заема място и когато види ефекта, ако има допълнително място, я разширява.
- Какви източници за финансиране може да намери една фирма, която иска да построи соларна централа, за да ползва електроенергията за собствени нужди?
- Най-лесен е вариантът за кредитиране от търговските банки. За пример мога да посоча УниКредит Булбанк, която предлага специален продукт - инвестиционен кредит за изграждане на фотоволтаична централа. Той е подходящ за предприятия или бизнеси, които търсят оптимизиране на разходите си за електроенергия.
Банките са много гъвкави, защото инвестицията не е рискова, прогнозируема е. Клиентът изплаща вноската си от намалените сметки за електроенергия. Една проста сметка, която ние правим за наши клиенти, показва, че с ползване на банково финансиране са нужни около 5 години да бъде върнат кредитът и след това в рамките на 20 г. се реализира печалба.
- Какъв е животът на един фотоволтаик?
- Животът на панелите, съобразен с гаранциите, които дават производителите, е 25 години, но може да продължат да работят и 40 г. Първата мегаватова централа на Балканите (1 мегават) беше построена в България, тя е на 14 г. и работи с проектната си мощност.
- Какви програми се предвиждат за насърчаване на инвестициите?
- Банките са много гъвкави, подпомагат клиента в анализа и оценката на проекта. Другите мерки за насърчаване са в плана за възстановяване, той е насочен към стимулиране на инвестициите във ВЕИ. В него има заложено финансиране на големи проекти с батерии, но е насочен и към малките покривни проекти за домакинствата.
- За колко време се изплаща мегават инсталирана мощност, ако се ползва банково финансиране?
- 1 мегават струва средно 600 000 евро, производството му е ограничено на годишна база на около 1400 слънчеви часа. При такива изчисления плюс банковия кредит се изплаща за 5-6 години. Ако цената на тока на свободния пазар падне и се стабилизира на около 200 лв. на мегаватчас, което е моето очакване, тогава 1 мегават с банково финансиране ще се изплати за 7-8 г.
- При вашите прогнози излиза, че сега е моментът за инвестиции в солари?
- Да, сега е моментът. Другият фактор е, че у нас има всички компоненти, което също е плюс и по-бързо се подготвят проектите. Много свободни капитали се насочиха към този бранш заради голямото търсене. Ако през 2012-2013 г. е имало около 30 фирми, които са се занимавали с фотоволтаици, сега съм сигурен, че са над 500. Това е сектор, който дава работа на търговци, вносители, проектанти, инсталатори, дори има недостиг на добри кадри.
- Какви съвети бихте дали на предприемач, който иска да си помогне за разходите на електроенергия и започва да се интересува от инвестиция във фотоволтаик?
- Инвестицията във фотоволтаик я определям като вложение в малко петролно кладенче. Каквото и да се случва в световен и локален мащаб, когато имате дори малка фотоволтаична система, вие произвеждате енергия. Това по никакъв начин не може да доведе до загуба, има само плюсове – дали за собствения бизнес, дали за независимост на домакинството, дали за търговия. Независимостта, която им дава тази централа, и възможността бизнесът да прогнозира разходите си и да е конкурентен, са достатъчни аргументи. Употребата на зелена енергия за производство създава допълнителен положителен имидж. В Европа се гледа с добро око, когато се предлагат продукти, произведени със зелена енергия.
Като проектант и инсталатор на соларни централи смятам, че устойчивото решение за бизнеса са така наречените дългосрочни договори за доставка на зелена енергия на фиксирана цена. Големи изградени мегаватови мощности могат да захранят доста фирми на добри цени.
- Има ли домакинства, които също искат фотоволтаици на покривите на блока или къщата?
- При домакинствата би трябвало да е масово използването на фотоволтаичните панели, както е масово използване на колекторите за топла вода. Проблемът е, че битът има нужда от ток основно в тъмната част на денонощието. Профилът на производство се разминава с този на потреблението. Вариант е да се сложат батерии и да се ползва енергията от тях вечер, но това оскъпява. Ако има батерия, тя да е малка и да е за захранване на критични консуматори - като СОТ, камери, осветление, нищо повече.
Вариантът, който държавата може да подпомогне, е да се облекчи процедурата за изграждане на система върху покрива и да се подписва договор за собствена консумация и продажба на излишната енергия. При това положение, ако има консумация през деня, тя се захранва от фотоволтаика. Когато няма потребление, системата продава и генерира приход и той би могъл да покрие 50% от сметките за електроенергия.
- Какви пречки виждате при инвестициите във възобновяеми централи?
- В момента преференциалните цени на тока на възобновяемите източници не са атрактивни. Проблем са и административните процедури – с издаване на разрешението на строеж, в общината. Електроразпределителните дружества спазват стриктно сроковете за становища, консултират правилно.
Проблемите са в документацията за собственост на имотите на самите инвеститори – несъответствия в скиците, неуредени неща в собствеността. Може би държавата трябва да облекчи процедурите за малкия инвеститор, да няма толкова сериозни изисквания за разрешението за монтаж. Изискването за един фотоволтаик от 10 панела е колкото и за голяма централа.
Материалът е подготвен от 24 часа за УниКредит Булбанк.