Реформи на бенчмарковете
„Бенчмарк“ е предварително определен стандарт, спрямо който се измерват представянето на финансовите инвестиции и разходите за кредитиране.
Бенчмаркът може да се използва за измерване на представянето на индекс, ценна книга или дори инвестиционен мениджър. Например измерването на представянето на взаимен фонд често се сравнява с промените в бенчмарка -борсовия индекс Standard & Poor's 500. Бенчмаркът може да се използва и за дефиниране на разпределението на активи в портфейл или за изчисляване на таксите за постигнати резултати.
Бенчмаркът може да се използва като полезна база за парични продукти (корпоративни кредити, семейни кредити, овърдрафти) и непарични продукти (други по-сложни финансови трансакции като деривати).
Банките използват бенчмаркове за лихвени проценти, при изчисляване на лихви по кредити, облигации и депозити. Например, банките могат да отпускат кредити с договорена лихва, която е определена като конкретен бенчмарк плюс надбавка. Ако надбавката е фиксирана на 1%, изплатената лихва ще бъде с 1% по-висока от настоящата стойност на бенчмарка. Следователно цената на кредита се покачва, ако стойността на бенчмарка се покачва и обратно. В този случай бенчмаркът може да бъде надеждна, независима и относително лесна отправна точка за всички участващи страни.
Бенчмарковете за лихвените проценти са изключително важни за финансовата стабилност и следователно играят централна роля на финансовите пазари, тъй като те са широко използвани от физически лица и организации в икономическата система. Най-използваните бенчмаркове за лихвени проценти са европейският междубанков лихвен процент (EURIBOR) и лондонският междубанков лихвен процент (LIBOR). Те формират основата на цените за кредитиране в глобалната финансова система.
През 2013 г. G20 поиска от Борда за финансова стабилност (FSB) да предприеме съществен преглед на основните бенчмаркове за лихвени проценти и да разработи планове за възможни промени, за да гарантира, че тези бенчмаркове са стабилни и правилно използвани от участниците на пазара.
През юли 2014 г. FSB публикува своите препоръки, които поставят две основни цели: (1) реформиране на междубанковите лихвени проценти за кредитиране (IBOR), един от най-използваните от които е LIBOR, с цел стабилизиране на съществуващите методологии и основаването им на реални трансакции; и (2) разработване на алтернативни референтни нива, които отговарят на изискването за стабилни референтни нива.
В този контекст FSB призовава за сериозни и постоянни постъпки от страна на регулатора и от финансови и нефинансови дружества в много юрисдикции с цел преход към друг междубанков лихвен процент, различен от лондонския междубанков лихвен процент (LIBOR) най-късно до края на 2021 г., за да се минимизират потенциалните рискове, произтичащи от очакваното прекратяване на действието на LIBOR.
Регламентът на ЕС относно бенчмарковете 2016/1011 (BMR), който влезе в сила на 1.01.2018 г., превърна ЕС в една от първите общности, които наложиха цялостен, правно-обвързващ, регулаторен режим, управляващ финансовите бенчмаркове. BMR забранява на поднадзорните на ЕС потребители да използват бенчмарк, освен ако неговият администратор не е одобрен от национален регулаторен орган в една от държавите членки на ЕС и вписан в регистъра на бенчмарковете, поддържан от Европейския орган за ценни книжа и пазари (ESMA), наднационалния надзорен орган на ЕС.
По-важно за кредитополучателите и кредиторите е, че BMR изисква такива договори и споразумения да включват устойчиви споразумения за алтернативни решения, които установяват какви бенчмаркове ще използват страните в случай, че първоначално съгласуваният бенчмарк вече не съществува.
Тъй като финансовите пазари са в преход от използването на LIBOR към друг междубанков лихвен процент, , банките и техните клиенти ще полагат координирани усилия за плавното протичане на прехода. По-долу представяме кратки указания.
EURIBOR: може да продължи да бъде използван като бенчмарк при спазване на правилата на BMR
Европейският междубанков лихвен процент (EURIBOR) е необезпечена пазарна бенчмаркова ставка, изчислена от група от избрани банки и администрирана и публикувана от Европейския паричен институт (EMMI) за няколко вида падеж (едноседмичен и от един, три, шест и дванадесет месеца).
За да отговори на изискванията на Европейския регламент относно бенчмарковете, EMMI разработи нова методология за изчисляване (т.н. „хибридна методология“). При новата хибридна методология EURIBOR се изчислява при използване на реални трансакции, винаги когато такива трансакции са налични.
От EONIA до €STR (краткосрочния лихвен процент в евро)
EONIA в своята предходна форма не би съответствал на изискванията на BMR , като се има предвид недостига на основни трансакции и високата концентрация на обеми сред малък брой доставчици.
За да се поддържа EONIA за преходния период и до неговото спиране на 03.01.2022 г., неговата методология е променена и от 02.10.2019 г. той се изчислява като €STR плюс фиксирана надбавка от 8,5 базисни точки €STR отразява разходите по необезпечени овърнайт заеми в евро на едро на банките, намиращи се в еврозоната и се базира изключително на реални трансакции, докладвани на ЕЦБ.
EONIA ще бъде публикуван за последно на 03.01.2022 г. и след това ще бъде прекратен; всички договори, падежиращи след тази дата и позоваващи се на EONIA, трябва да имат писмена алтернативна клауза, уреждаща неговото заместване.
От лондонския междубанков лихвен процент (LIBOR) до алтернативен референтен лихвен процент (ARR)
LIBOR, лондонският междубанков процент, понастоящем се предоставя централно в Лондон от ICE бенчмарков администратор в седем падежа (или срока), от овърнайт до 12 месеца, за 4 валути (вж. таблицата по-долу) и Надзорният пруденциален регулаторен орган на Великобритания (PRA) е отговорен за неговото управление.
Службата за финансов контрол (FCA) постанови, че публикуването на LIBOR не е гарантирано след 2021 г. и поради това дружествата трябва да прехвърлят съществуващите договори към алтернативни референтни лихвени проценти преди тази дата (ARRs).
ARRs са овърнайт почти безрискови референтни проценти, които са установени като алтернативни бенчмаркове за съществуващи основни предлагани междубанкови проценти (IBORs). Тези проценти са стабилни и са фиксирани на активни, ликвидни основни пазари.
Подбор от възможни алтернативи на LIBOR по света към момента:
| LIBORs | ARRs |
|---|---|
| LIBOR USD |
SOFR, обезпечен овърнайт лихвен процент при финансиране (обезпечени трансакции) |
| LIBOR GBP |
SONIA, Среден овърнайт стерлинг индекс (необезпечени трансакции) |
| LIBOR JPY |
TONAR, Среден овърнайт индекс Токио (необезпечени трансакции) |
| LIBOR CHF |
SARON, швейцарски среден овърнайт индекс (обезпечени трансакции) |
Алтернативни разпоредби
Алтернативните лихвени проценти са разработени за гарантиране на непрекъсваемостта на действието на договорите в случай на прекратяване на LIBOR. Освен това пазарните участници трябва да гарантират, че договорите са възможно най-близки до първоначално уговореното в тях, като в случай на прилагане на алтернативното решение, то следва да води до процент, който е предсказуем, прозрачен и справедлив.
В редица юрисдикции се работи усилено, за да се изготвят договорни алтернативни решения, които целят да минимизират риска, свързан с несигурното съществуване на LIBOR след 2021 г. и следователно - да се намалят потенциалните неясноти, ако той спре да бъде използван.
Реформата на IBOR оказва въздействие върху съществуващи/нови договори и по-специално върху договори за кредит и финансови договори, индексирани към LIBOR. Докато публикуването на LIBOR все още продължава до до края на 2021 г., Централната банка на Англия, Службата за финансов контрол и Работната група по референтните безрискови проценти за лирата очакват всички базирани във Великобритания финансови институции да прекратят до края на първото тримесечие на 2021 г. издаването на нови продукти, базирани на LIBOR, падежиращи след 2021 г. Затова УниКредит ще преразгледа своята оферта, според която ставките на бенчмарковете са налични на пазарите и в рамките на регулаторните разпоредби.
УниКредит състави специална работна група, чиято цел е да осигури съответствие с Европейския регламент относно бенчмарковете (BMR) и да ръководи прехода от LIBOR към ARRs. Освен това УниКредит участва в няколко международни работни групи, за да участва и допринесе към процеса по преход към IBOR.
Дисклеймър: Съдържанието на тази страница отразява настоящото разбиране за прехода към IBOR и подлежи на промяна. Моля, обърнете внимание, че прегледът, предоставен тук, не се счита за пълен, нито за изчерпателен. Той не е предвиден да замести обстойната оценка, предоставена от независими професионалисти, за това как тези разработки могат да повлияят на Вас или Вашата организация и не представлява съвет или препоръка. УниКредит ще продължи да осъвременява периодично тази страница и/или да предоставя комуникация, свързана с пазарното развитие по отношение на реформата на бенчмарковете за лихвени проценти.