„Репутацията и авторитетът на човек са сред най-важните му активи. Ако бъдете изправени пред дилема или изкушение, пропуснете каквито и да е “ползи” от корупционни схеми. В дългосрочен план добрата репутация се отплаща много по-добре.“, коментира Левон Хампарцумян, председател на Управителния съвет и главен изпълнителен директор на УниКредит Булбанк по време на Младежкия икономически форум 2015, организиран в УНСС. Той беше поканен за гост-лектор в панела "Банковият сектор и бизнесът" заедно с доц. Даниела Бобева, бивш заместник министър-председател на България.

Двамата отговаряха на въпросите на студенти по теми за предизвикателствата пред България, къде да инвестираме, можем ли да очакваме увеличаване на чуждестранните инвестиции, готови ли са банките да подкрепят бизнеса, проблем ли са свръхрегулациите на банковия сектор, как се отнасят към мързела и корупцията и т.н.

Икономиката на България расте с около 2% на година. Този ръст се усеща само от икономически най-активните хора у нас, тези с добре развит бизнес, с добра работа и заплата, каза Хампарцумян. Той допълни, че има голяма разлика в тяхното положение и в това на една немалка група необразовани или слабообразовани хора. Вторите няма как да усетят растежа. „Техният, а и наш проблем не е, че в даден момент част от хората са unemployed - безработни, а че има групи от хора, които са unemployable - не могат да бъдат наети, защото нямат нужните знания и умения и не полагат усилия да ги придобият. Това е проблем за икономиката, тъй като съжителстваме с тази група.“, каза банкерът.

Дълбоките реформи са политическо самоубийство

Решенията на предизвикателствата, с които днес се сблъскваме в България, не могат да станат с издаването на декрет с няколко действия и приемането на закони. Трябва цялостно реформиране на системи, каза Левон Хампарцумян. Но според него този политик, който се осмели да го направи, ще бъде достигнат от политическа смърт. Той даде пример с факта, че в системата на здравеопазването на Израел, която се счита за една от най-добрите в света, има няколко пъти по-малко болници, отколкото у нас. "Представете си какво би се случило, ако политик предложи да се закрият макар и половината от нашите болници. За да бъдат извършени реални реформи, трябват политици с държавническо мислене и политически суицидни наклонности.", коментира Хампарцумян.

Всяка промяна среща някаква съпротива – около това се обединиха присъстващите на форума студенти и двамата лектори. Според Хампарцумян бизнесът, хората, младите, всички групи трябва да са част от обществения натиск за осъществяване на реформи и промени.

През последните 18 години България има много стабилен монетарен режим и това се вижда от факта, че страната ни изпълнява всички числови конвергентни критерии, коментира Даниела Бобева. Според нея проблем за инвестициите е това, че и по света "сега никой не инвестира".

Свръхрегулация или либерализация в банковия бизнес

Студентите се интересуваха дали свърхрегулирането на банковия сектор е пречка или създава условия за повече сигурност. "След всяка криза се пишат правила, които да предотвратят появата на същия вид криза, това е нормален процес", каза Левон Хампарцумян. Той обърна внимание на студентите, че трябва да се прави разлика в бизнес модела на чисто търговските банки, характерни за България, които събират депозити и отпускат кредити на граждани и фирми, и инвестиционните банки на запад, които правят по-рискови инвестиции не като кредитори, а като директни съакционери в различни бизнеси.

"От банките се очаква консервативно управление на парите на техните депозанти. Ние няма как да сме по-добре от нашите клиенти. Добрите клиенти са ключови за устойчивия бизнес на всяка банка. Същността на нашия бизнес е купуване и продаване на доверие", каза Левон Хампарцумян.

На въпрос какво би се случило ако нямаше банки, Левон Хампарцумян отговори, че вероятно тази ниша ще бъде запълнена от някаква различна система, която обаче може да се окаже много по-скъпа и неефективна. Той припомни, че в началото на прехода, когато не е имало добре развита банкова система у нас, финансово посредничество се е извършвало в чейндж бюра, сенчести заложни къщи и т.н. "Алтернатива на банките сигурно могат да бъдат и богат вуйчо, лихвар или богат съпруг, съпруга, но сами разбирате, че това не са устойчиви бизнес модели", допълни Хампарцумян.

Според Даниела Бобева у нас има голям потенциал за развитие на финансовото посредничество. Задлъжнялостта на домакинствата към банките е само 34%, което е най-ниското ниво след Латвия в целия ЕС, каза тя. Бобева обърна внимание, че въпреки исторически ниските нива на лихвите по кредите днес, кредитирането не расте.

Митът за ниските данъци

Според Хампарцумян ниските данъци у нас са мит, тъй като имаме и много скрити административни и други косвени данъци. Например образованието ни е безплатно, но ако човек иска детето му да учи на добро място, да има качествено образование, плаща допълнително; ако иска сигурност, охранителните фирми са по-големи от армията; ако иска качествено здравеопазване също трябва да си плати, тъй като безплатното не му върши работа. Според него имаме и корупционен данък, който прави системите неефективни: "Корупция има навсякъде в света. Много е важно да се намали корупционният потенциал на процесите, за да няма стимули да се влиза в такива схеми. Електронното правителство би било от полза за един по-прозрачен модел на управление“.

Интерес в края на дискусията предизвика въпрос на студент дали според лекторите мързелът е фактор в българската икономика.

"Колкото по-добра линейна зависимост има между положените усилия и резултата - признание, печалба, възнаграждение и т.н., толкова повече човек е стимулиран да дава най-доброто от себе си. Вярвам, че ще се развивате в такава среда.", отбеляза Левон Хампарцумян.

"В предишни години няколко поколения живяха дълго време в условия на стимулиране на мързела, но вашето поколение е родено да не бъде мързеливо. При вас това няма как да се случи. В този поток от информация, от възможности, днес няма място за мързел", каза Даниела Бобева.

Да теглим или да не теглим кредит, попитаха още студентите. "Тегленето на кредит означава да вземате от бъдещите си доходи. Ако имате увереност в тези доходи и ясни планове как да ги постигате, значи спокойно можете да вземете кредит. Много е важно да имате ясна цел за какво ще се използва кредитът и как да го изплащате. ", отговори Хампарцумян.

Допълнителна информация за медии:

УниКредит Булбанк, Връзки с обществеността и комуникации

Виктория Блажева, тел: 02/9264 993, wjlj/ebwjepwbAvojdsfejuhspvq/ch

Магдалена Иванова: тел: 02/9232 528, nbhebmfob/jwbopwbAvojdsfejuhspvq/ch