Уважаеми министри, представители на правителството, представители на бизнеса, колеги от финансовия сектор, медии.

Благодаря, че ме включихте в лидерския панел по темата за Плана за възстановяване и устойчивост. С колегите от финансовия сектор сме тези, които ще съдействаме в процеса на реализация на механизма и потенциално ще финансираме. Ще запълним празнините между това, което правителството ще гарантира в Плана, и допъпнителните средства, от които ще има нужда бизнесът.

Ще формулирам изказването си около 4 въпроса и ще ви дам моето виждане като представител на една от водещите банки в региона за 3 големи ползи, които виждаме от Механизма, особено за България.

 

4-те въпроса, върху които ще се съсредоточа са:

1. Какви бяха развитията в страните от Източна Европа през последната година? Нека тук се спра на България, Румъния, нашата съседка, и Хърватия – тъй като имам най-преки наблюдения от нашите банки, които са водещи в тези страни?

2. Страните успяха ли вече да се възползват от Плана?

3. Въз основа на нашите наблюдения досега – кое работи добре и кое не?

4. Препоръки и идеи за подобрение.

 

1. Какво наблюдаваме в развитието на страните от региона през последната година?

• От страните в ЦИЕ само Румъния, Полша и Словения поискаха заеми, освен безвъзмездни средства. Само Румъния поиска 100% от разпределението на заема.

• Видяхме, че Европейската комисия беше и е много стриктна с програмата за реформи, съгласувана с отделните държави. В резултат на това много малко страни в ЕС успяха да получат двете плащания през 2022 г. (първоначално планирани за април и октомври). В ЦИЕ само Хърватия успя да получи два транша безвъзмездни средства през 2022 г.

• Важно е да се отбележи, че времето наистина е пари, когато става въпрос за Плана за възстановяване и устойчивост. Когато една страна изостава с реформите, нейното разпределение се намалява постепенно. Например България трябваше да получи 6,3 млрд. евро. След като изпусна някои срокове за отделни реформи, за които беше поела ангажимент, на страната ни са алокирани вече 5,7 милиарда евро (пропорционално на оставащото време в RRF, което изтича на 31 декември 2026 г.).

• Всички държави с изключение на България, Унгария и Полша получиха предплащане от 13% от общите безвъзмездни средства и заеми от RRF, когато подписаха споразумението с Европейската комисия (трите страни пропуснаха крайния срок, тъй като техните програми за RRF не бяха приети преди края на 2021 г.). Отново – важното тук е - времето е пари.

Имаме един ясен победител от RRF в региона на Източна Европа. И това е същата държава, която вече знаете, че  прие еврото през 2022 г., получи зелена светлина за Шенген и не на последно място, но вече в кръга на шегата – не само беше представена на Световното първенство, но и спечели така наречения Малък финал срещу Мароко преди няколко дни. Разбира се, говоря за Хърватия.

 

Страните успяха ли вече да се възползват от Плана?

Някои успяха, други трябва да работят върху това. Хърватия е добър пример в региона.

За България първото изплащане на 1,37 млрд. евро беше одобрено в петък миналата седмица, след като България изпълни 22 изисквания, договорени с ЕС. Очаквания за 2023 г.: потенциалът е да бъдат изплатени до 1,4 милиарда евро. Можем ли да успеем? Зависи от нас, вярвам, че зависи от повечето хора в този форум днес. Знаем задачата, знаем и областите, които сме се ангажирали да реформираме.

В същото време миналия петък Хърватия вече договори второто изплащане, което доведе до общи изплащания до момента от 2,2 милиарда евро безвъзмездни средства (два транша и предварително плащане). Хърватският план има за цел да повиши конкурентоспособността на хърватската икономика, като я направи по-устойчива на предизвикателства; да укрепи инфраструктурата, особено в енергийния сектор; да повиши ефективността на публичната администрация чрез реформи и цифровизация на процесите, с общ знаменател на зелен и цифров преход.

Ако погледнем Румъния: тя има 3,6 милиарда евро безвъзмездни средства и 2,7 милиарда евро заеми, предварително финансиране и първо изплащане през октомври 2022 г. (първоначално се очаква през април 2022 г.). Очаквания за 2023 г.: До 2 милиарда евро във второто плащане (първоначално се очаква през октомври 2022 г.). Голямата румънска тема е пенсионната реформа.

 

3. Какво работи добре и какво не?

 

По наблюдения от екосистемата в Хърватия:

- Въпреки че положителното въздействие на Механизма за възстановяване и устойчивост трябва да бъде измервано в рамките на няколко години, в Хърватия например Планът въведе нови инвестиции (общо 2,7 милиарда евро през 2022 г.), особено в сектора на образованието.  Предвидените реформи са въведени със специално въздействие върху данъчните реформи и здравната система.

- Не може да се каже, че в Хърватия всичко върви гладко. Участниците в процеса и екосистемата споделиха някои идеи и възможности за подобрение, когато става дума за сложни тръжни процедури, противоречия с механизмите за подаване на проекти, които водят до внезапна отмяна на покани само дни преди крайните срокове за кандидатстване.

Това, което ние в България можем да направим, е да следим внимателно опита на всеки, който е малко по-напред от нас и да се опитаме да не повтаряме грешките му.

 

Някакви препоръки към властите какво може да се подобри?

Няма да говоря за политическа стабилност, защото тя зависи и от нас, българските граждани. Ние решаваме с нашия глас и що се отнася до мен, аз винаги участвам в демократичния процес.

Ключовата дума за мен е сътрудничество. Знаете, че  в английския има разлика между двете думи, които превеждаме като сътрудничество – cooperation и collaboration. При cooperation си помагаме взаимно за постигане на целите си, при collaboration правим повече – работим за обща цел. Имаме нужда от collaboration– правителството, институциите и бизнесът да работят заедно.

Ако ме питате дали банковият сектор е готов да изиграе своята роля – да, готови сме. УниКредит например във всички страни от Източна Европа има специализирани екипи със знания, които вече имат богат опит с фондовете на ЕС. Ние също така работим в тясно сътрудничество с ЕИБ и други международни финансови институции, за да запълним нуждите във финансирането, ако има такива в механизма.

Разглеждайки опита в Хърватия, вече се наблюдават някои препоръки как да се направят процесите по-лесни за бизнеса - сред тях са съкращаване на процеса на оценка, опростяване на процедурите за обществени поръчки, което би намалило финансовите корекции и санкционирането на проекти.

И накрая, но не на последно място: Създаване на жизнеспособна екосистема, включваща всички съответни заинтересовани страни (политици, местни власти, международни финансови институции, търговски банки, консултанти и т.н.), за да се гарантира, че основната цел на RRF е постигната и предвидените инвестиции са изпълнени в най-ефективния начин.

Този форум, тази Power Summit, е добър начин да работим за тази екосистема. Отново поздравления за организацията и добрата дискусия между всички участници.

 

Както казах последно, ще споделя три неща от RRF, които ще бъдат от голяма полза за България:

1. Ще даде тласък за някои дългоочаквани реформи;

2. Ще помогне на страната в зеления преход;

3. Ще ускори цифровизацията, което е важно и за развитието на човешкия капитал.

---

Допълнителна информация за медии:

Екатерина Анчева, тел +359 894 518 193 , flbufsjob/bodifwbAvojdsfejuhspvq/ch

Дарина Радославова, тел +359 887 505273, Ebsjob/SbeptmbwpwbAVojDsfejuHspvq/CH