Пазарът, а не законодателните промени, дава най-добрите решения.

Общата картина за банките е като на сектор, който решава проблемите, възникнали с кризата. В краткосрочен план средата за работа за банковия сектор остава трудна заради крехкия ръст на икономическа активност, заради ограниченото търсене на кредити, високата безработица, нивото на необслужвани кредити, което също оказва влияние. Всички тези циклични предизвикателства постепенно ще отшумяват. Ликвидността в системата продължава да се увеличава, цената на ресурса и кредитите все повече ще зависят от това, което се случва на българския пазар, което е много положително.

Това каза Кристофор Павлов, главен икономист на УниКредит Булбанк по време на банковата дискусия на форума "Шумът на парите" на profit.bg. Модератор на дискусията беше Тихомир Тошев (модератор), изпълнителен директор на Кредит Център и Кредит Пойнт.

Ниската инфлация и увеличаващата се геополитическа нестабилност са сред по-дългосрочните предизвикателствата пред банковия сектор у нас според Кристофор Павлов. Сред другите фактори, които оказват влияние на системата е и увеличения регулаторен активизъм. "Важно е да се знае, че едни силно репресивни регулаторни промени могат да доведат до структурен спад в системата. Трябва да има пазарни механизми за достатъчна гъвкавост на банките, за да могат да управляват професионално активите", каза Кристофор Павлов. Въпреки регулаторния активизъм напоследък той смята, че няма да се стигне до крайно репресивни мерки и сценарият за благоприятно развитие на системата в полза на икономиката остава оптимистичен.

По личното му мнение по отношение на промените в закона за потребителския кредит правилното решение би било да бъде дадена възможност на банките за повече гъвкавост в управлението на цените на продуктите, като се създадат условия и за контролен механизъм, за да има яснота и прозрачност, че това не би водило до злоупотреби.

Според Павлов върху цената на кредита тежи бавният и недобър процес на на принудително събиране на кредити от недобросъвестни фирми. "Необходимо е да се направи усилие и този процес да се подобри.», смята той.

"Време е вече да не се обсъжда отмина ли кризата или не, а какво трябва да направим за да приключим по-бързо с кризата. В банките се опитваме да предоставяме не само кредити, а да даваме увереност в проектите, които си заслужават, че са планирани правилно с реалистични цели. По наши наблюдения през последните 5 години фирмите с добре структуриран бизнс не само, че не са пострадали твърде от кризата, а са се разрастнали и окрупнили. Ако имаш добра идея, работиш здраво, имаш добър бизнес модел, привлякъл си екип, тогава проектите са успешни", каза по време на дискусията Маргарита Петрова-Кариди, изпълнителен директор и член на Съвета на директорите, Банка Пиреос България. Тя даде пример с компания, взела кредит от 150 млн. два месеца преди да започне кризата. "И тъй като фирмата имаше добър модел сега вече кредита е само 15 млн. и ликвидността е налице", каза тя. "Имаме ресурс на разположение за кредитиране, важно е да има зрялост и у двете страни и да се структура печеливша сделка и за бизнеса и за икономиката. Само така ще се увеличи икономическия растеж. Банката трябва да е в ролята на професионален консултант, която дава компетентен съвет, на нея не може да се гледа само като на една институция която дава парите", допълни Петрова-Кариди. По нейни наблюдения неефективната съдебна система не помага на процеса на увеличаване на кредитирането.

"Най-добрите решения ги дава пазара. Ако му дадеш да работи, той ще намери по-добро решение от всеки законодател", коментира закона за потребителските кредити Петър Андронов, главен изпълнителен директор и председател на УС на СИБАНК. Той припомни, че преди година един вече бивш министър на финансите с убеденост е защитавал едно подобно бързо решение, с което беше въведен данък върху лихвите по депозити. "Този закон се оказа много скоро неработещ. Събраните пари промениха структурата на депозитите и вместо очакваните 160 млн се събраха под 70 млн. Така че не бива да се допускат експерименти и внасяне на закони три минути преди гласуване. Заключението е, че няма по-умен от пазара. И второ, преди да се приемат законодателни решения е важно първо да се направят нужните измервания и после да се вземат решения. Само така прозрачността ще е в полза на потребителите.", каза Андронов.

Според него е положително премахването на таксата за предсрочно погасяване. Той подчерта, че много банки са я премахнали като промоция в последните години дори и без законодателни промени, но някъде е останала и по-висока и това вероятно е пречело на пазара. "Но важно е потребителят и да знае какви ще са последствията от закона, а те са че вероятно няма да е пазарно да им се предлагат добри цени за първите години от кредита или без лихва за първата година. И нашата цел е да има прозрачност в полза на потребителите", подчерта Андронов. Но според него например по отношение на формирането на лихвите с външни индекси това не се постига. "Дори и депутатите при обсъждането говориха за Юробор (а казва се Euribor - Юрибор), така че това едва ли ще накара потребителите да се чувстват по-сигурни като се използват индекси от пазари в Лондон и Франкфурт, които имат собствени правила.“ Според него трябва да е ясно, че външните индекси не са адекватен измерител на привлечените средства на банките, които са местни. Той каза, че едно решение би било да се използват официални индикатори , например данни на БНБ, за да има представителен публичен индекс, който да създава корелация между привлечените средства и кредитите. Така може да има адекватно остойностяване на кредита.

"От това, което виждам, България се променя към по-добро, но това, което липсва, ще е стратегия за образование, за увеличаване на финансовата грамотност. Това е много по-важно от законодателството, затова инвестираме също в тази посока", допълни дискусията Степан Попелка, главен оперативен директор, Провидeнт Файненшъл България.

Модераторът на панела Тихомир Тошев постави и въпроса за закон за фалита на физически лица и дали такъв би допринесъл за потребителите. "2010 г. беше на европейско ниво годината на социалното приобщаване. Отчуждаване в този контекст е когато има големи групи от хора, които заради своята задлъжнялост не могат да участват в нормалния ред ма обществото. Хубаво е да следваме добрите практики като е важно да се прави оценката на въздействието и оценката на цената на прилагането на дадена регулация. Например да се проследи има ли такъв феномен като социално отчуждаване в България, за да се приеме такъв закон за решение, причините икономически ли са, ако има, културни ли са. Ако причините са висока безработица, то приемането на закона за фалит на физическите лица не е решение за проблемите на тези хора например. Този въпрос не се решава законодателно с безработицата. Засега никой не е виждал да е правен подобен анализ. Все пак задлъжнялостта не е само свързана с банки, има такава за електричество, за комуникации, за други комунални услуги, за жилища, за наеми. Ако има направен анализ и предложена адекватна гама от мерки, няма причина да не участваме в този диалог. Трябва цената на прилагането на един закон също да е приемлива за обществото. Освен това да не забравяме, че в от хиляди години договорите трябва да имат силата на закон. Идеята да се освобождаваме от силата на договора е революционна и рискът от създаване на условия за безотговорно поведение трябва също да се оцени. Бързи кредити - да, но бързи закони - не. ", обобщи Даниела Христова, Член на УС и Прокурист, Сосиете Женерал Експресбанк

В интерес на цялостното представяне на дискусията по време на форума „Шумът на парите“ на profit.bg в прес съобщението са включени публични цитати и на мениджъри на други банки. За пълна коректност тяхното използване е редно да се потвърди с тези мениджъри.