Едуард Папазян е спортен журналист, завеждащ отдел „Спорт“ в националния ежедневник „24 часа“. Роден е в Пловдив и това определя футболните му пристрастия към пловдивския „Локомотив“, както и „към всички черно-бели отбори в света“ ("Ювентус", "Нюкасъл", "Сантос", ПАОК, "Бешикташ", "Сейнт Мирън" и т.н.). В кариерата си като журналист е отразявал на живо шест финала на UEFA Champions League. Негов е първият въпрос в нашата фейсбук игра, отговора на който може да ви осигури билети за тазгодишния финал на Уембли, както и много други футболни награди. Помолихме Еди Папазян да разкаже някои интересни моменти от кариерата си като спортен журналист специално за блога на УниКредит Булбанк.
Q: Разкажи интересна случка от посетените финали на Шампионската лига.
Финалът на Шампионската лига през 2005 г. трябваше да се играе в Истанбул, на чисто нов стадион - Олимпийския, кръстен на Мустафа Кемал Ататюрк. Както можеше да се очаква, организацията беше пълен хаос. Но пък именно това ми помогна да изпълня една от мечтите си, макар не точно така, както си я представях - да вдигна купата на европейските шампиони. Тъй като нямаше почти никакви табели на английски език, а и на турски бяха кът, аз буквално се загубих в подземните коридорчета на стадион "Ататюрк". Завих наляво, после надясно, слязох по някакви стълби и разбрах, че трябва да питам някого. Наоколо обаче не се виждаше жив човек, та започнах да се отчайвам. Очевидно не бях само аз толкова загубен (в буквалния смисъл), защото лека-полека се събра групичка от 4-5 журналисти. Тогава изведнъж се отвори една врата и заприиждаха униформени стражари, въоръжени с автомати. Леко се стреснах, но после видях, че единият носи… купата на европейските шампиони, мечтаният от милиони трофей.
Такъв случай не беше за изпускане, затова със знаци помолих войниците да се снимам с купата. Шансовете бяха малки, даже се бях примирил предварително с отказа. Комшиите обаче с широка усмивка ми подадоха сребърната купа с думите "чабук, чабук". Спомените ми от "Под игото" и разни хайдушки книги ми помогнаха да си го преведа като "бързо, бързо". Турското "бързо" обаче е разтегливо понятие, та за снимки с купата се изредиха освен мен и всички останали журналисти.
Q: Кой беше първият финал на Шампионската лига, който посети на живо?
По ирония на съдбата това бе може би най-драматичният в 20-те издания на турнира в този му вид - финалът на Шампионската лига между "Байерн" (Мюнхен) и "Манчестър Юнайтед".
Самият мач ще се запомни най-вече с последните минути. Тогава стана един забавен инцидент с президента на УЕФА Ленарт Йохансон, за който ми раказа един познат от пресслужбата на европейската централа години по-късно. На "Ноу Камп" официалната ложа се намира доста високо и до терена се стига с асаньор. В 89-ата минута асистентите на Йохансон го изпратили да слиза с асансьора към терена, за да връчи купата на "Байерн", който още от 6-ата минута водеше с гол на Марио Баслер. Когато Йохансон стигнал долу, оттам го върнали нагоре с довода, че "Юнайтед" току-що е изравнил чрез Шерингам и ще има продължения. Горе отново го препратили към терена на бегом - Оле-Гунар Солскяер вкара победния гол и трофеят трябваше да се връчва на англичаните.
След мача и пресконференцията неколцината български журналисти вече си тръгвахме, когато изведнъж видяхме автобуса на "Манчестър Юнайтед". На предната седалка беше купата, а по-навътре - самият Дейвид Бекъм. Първо се опитахме да измъкнем купата, за да се снимаме с нея, но охраната не ни позволи. След това се развикахме към Бекъм да слезе и да се снима с нас. Той обаче остана вътре и ние побързахме да го обявим за надувка. Не бяхме прави - след няколко минути момчето дойде при нас и със смутена усмивка започна да се оправдава, че е трябвало да приключи телефонния си разговор с Виктория. Успяхме да снимаме се с него, преди гардовете да го придърпат.
Q: Твоят фаворит за най-красив гол във финал на Шампионската лига?
За най-красив гол във финал на Шампионската лига според мен претендират два. За съжаление те са вкарани все срещу отбори, за които играят българи. Първият е дело на великия черногорец Деян Савичевич през 1994 г. за "Милан" срещу "Барселона" на Христо Стоичков при разгрома 4:0 - почти от тъчлинията с невероятна парабола. Вторият - от Зинедин Зидан през 2002 г. от воле за "Реал" (Мадрид) срещу "Байер" (Леверкузен), за който като резерва в 29-ата минута влезе Димитър Бербатов. Попадението на гологлавия французин тогава донесе победата 2:1 и последната засега (девета) титла на "Реал".
