„Не бягай от хобито си, защото рано или късно то ще те настигне“. Доказателство за тази максима е Ивайло Стоянов – мениджър “Одит на дъщерни дружества” в УниКредит Булбанк. Неговата забравена страст от детството – свиренето на китара – се завръща, запалена отново, благодарение на колеги. Именно те дават „ток и жица“ и малко мотивация на Ивайло след пауза от над двадесет години отново да засвири на китара – този път електрическа.
Всичко започва, когато за деветия си рожден ден получава подарък китара от майка си. „Първата китара, която хванах в ръка беше недовършена и зле конструирана, от сегашна гледна точка. Цветът ѝ беше жълто-червен (правилното име на този цвят при китарите всъщност е “sunburst”), разказва Ивайло. Това е и първата му среща със свиренето, макар и не толкова успешна, както сам споделя: „Много често първият инструмент, на който започва да се учи човек, особено на такава възраст, или те запалва по музиката, или тотално те отказва – средно положение обикновено няма. За съжаление при мен беше второто и след почти година опити, накрая китарата беше прибрана на тавана.“
Освен клишираните дисциплинираност и релакс, които дава свиренето на музикален инструмент, за Ивайло най-забавната част се състои в няколко основни неща. „Първо, въобще не е трудно – това е инструмент, за който дори не е необходимо човек да знае солфеж и дори нотите. Дейв Грол (бивш барабанист на Nirvana и настоящ фронтмен на Foo Fighters – бел. ред.) например все още твърди, че не ги знае, но това не му пречи да е един от най-известните музиканти в момента.“
Друго нещо, което мотивира Ивайло да не се отказва от електрическата китара - освен, че с нея може да се свири всичко и с всякакви ефекти – „е удоволствието, когато успееш да изсвириш „правилната“ мелодия, а след това я споделиш с някого и той я разпознае.“
„Китарата е инструмент, който изисква тренинг и постоянство, и ако не се упражняваш буквално всеки ден, след няколко седмици се чувстваш все едно започваш от самото начало“, разказва Ивайло. Макар че изисква време, търпение и упражнение, свиренето му носи „много фън“, още повече когато вижда, че хората около него се забавляват на музиката му.
Веднъж запалена отново, страстта на Ивайло по музиката успява да вдъхнови негов колега от Управление „Вътрешен контрол“ също да поднови детското си хоби. Повлиян до голяма степен от Ивайло, той отново залага на електрическата китара.
И като споменахме музикалния инструмент, попитахме колегата какво се е случило с първата му китара – онази от детството. Оказа се, тя вече не събира прах на тавана. Почистена и реновирана, Ивайло я дава на свой познат, преподавател по китара на деца от социални домове, с молба инструментът да се превърне в подарък на дете, което иска да направи първите си стъпки в свиренето.
Пожелаваме на Ивайло и на всички колеги музиканти да носят забавление и настроение на себе си и околните със своето хоби, а защо не и да чуем скоро по радиото и авторски парчета от тях.