„Екранът, музика на буквите“ – под това мото тези дни започна едно от дългоочакваните събития на годината, кино-литературният фестивал „Синелибри“. УниКредит Булбанк е официална банка на фестивала, а в продължение на десет дни зрителите ще имат шанса да видят екранизации на забележителни литературни произведения. Нашият екип подбра три заглавия, филмите по които са сред акцентите на „Синелибри“. Вярваме, че добрата книга и добрият филм вървят ръка за ръка. Вижте нашите впечатления.
Херман Кох – „Вечерята“
След „Вечерята“ нито една вечеря в ресторант няма да е същата. Действието на романа се развива в една единствена вечер в луксозен ресторант – истинска перла за ценителите на добрата храна. Всяко ястие е съвършено, поднесено по протокол, приготвено с най-добрите продукти. Виното е най-висока класа и задоволява всеки познавач. Какво може да се обърка в такава перфектна вечер за четирима: двама братя и техните съпруги?
Херман Кох успява да разкаже по изключително увлекателен начин за краткото време от аперитива до диджестива живота на две семейства през погледа на един от съпрузите и баща на син. „Вечерята“ е книга, която поставя въпроси, които всеки родител се надява да не си зададе никога. Докъде можем да стигнем, за да защитим децата? Трябва ли да признаем престъплението, направено от най-любимите ни хора или просто е необходимо хладнокръвно да помислим за начин, по който да бъде прикрито? Семейството ли е по-важно или имаме дълг и към обществото? Порокът по генетичен път ли се предава или е разтворен във въздуха и всеки може да се зарази? Скрийте отговорите дълбоко в душата си, приспете ги и се надявайте да останат там завинаги необезпокоявани.
Екранизацията на Орен Муверман е сред най-очакваните ленти в киносалоните по време на „Синелибри“ тази година.
Диляна Стоянова, старши мениджър „Спонсорства и събития“
Давид Гросман – „Един кон влязъл в бар“
Носителят на престижната награда Международен Ман Букър за 2017 г. Давид Гросман отправя предизвикателство на читателите си с романа „Един кон влязъл в бар“. Шеговитото заглавие препраща към на пръв поглед забавен сюжет – една вечер от живота на стендъп-комика Довале Гринщейн. Знаете, приглушено осветление, публика, дошла да се забавлява, и един актьор в центъра на прожекторите, даващ всичко от себе си, за да предизвика смях.
Е, нещата се развиват по малко по-различен начин през тази вечер, защото Довале има друг сценарий. Шегите му стават язвителни, самоиронията му – болезнена, поведението – стряскащо. С вещината на опитен актьор комикът превежда публиката през драматични моменти от собствения си живот, размисли за заобикалящата го действителност, инцидентни срещи със стари, забравени познати. Интересна е реакцията на зрителите, които стават свидетели на това неочаквано саморазкриване, на тези интимни изповеди. Къде свършва шегата и започва откровението? Не е ли целият ни живот един спектакъл, който би отегчил мнозина, а други – развълнувал до сълзи? Гросман задава множество въпроси и предизвиква размисъл с нестандарния си роман.
Давид Гросман ще бъде специален гост в тазгодишното издание на „Синелибри“, а филмът по неговата книга „Ще бягаш ли с мен?“ (2000) е един от акцентите на фестивала.
Георги Грънчаров, мениджър „Онлайн комуникации“
Ферзан Йозпетек - „Истанбул червен“
Какво може да означава червеният цвят за един успешен италиански кинорежисьор, който разказва някаква транзитна история по време на своето пътуване в самолета между Рим и Истанбул?! Именно на този въпрос Ферзан Йозпетек дава отговор в своята дебютна книга „Истанбул червен“.
Краткият роман не говори единствено за любовта – онази невъзможната и забранената, забравената и несподелената, или пък за първата, опияняващата любов. Но най-силна за режисьора-писател като че ли се оказва любовта към родния край, родния град и всички спомени, свързани с него. Йозпетек говори за Пътя – екзистенция, за завръщането към бащината къща, към любимите туристически места за посещение или усамотение, първите трепети на сърцето и първата целувка. И всичко това е обагрено в червено.
Червеният цвят, символ на любовта и греховното сластолюбие, на изпепеляващите изгреви и залези над мостовете на Босфора, както декоративните семейни чаши и традиционния Turkish Delight. Също като сочните череши, чрез които авторът романтично ще сподели определението си за любов: „Искам да направя с теб това, което прави пролетта с черешите“. Но тъмните нюанси на червеното символизират пролятата бунтарска кръв и невинните жертви, попаднали случайно в размириците на космополитния град. А той, градът, разстлан между два континента, между два напълно различни, но паралелни свята – събира случайно Него и Нея, за да ги срещне тогава, когато романът поставя своя финал, може би секнал дъха си, недовършен или очакващ своето естествено продължение.
Можете да гледате екранизацията по романа между 11 и 22 октомври по време на фестивала „Синелибри“.
Кристиян Тодоров, ПР специалист