Преди няколко месеца ви разказахме накратко историята за силните резултати на българските износители и значителния потенциал за растеж, пред който те се намират в момента (виж тук). Сега ще разширим погледа си върху способността на икономиката да привлича чуждестранни парични потоци и разгледаме влиянието на този феномен върху външния дълг на страната.
За целта ще разгледаме т.нар. „разширен основен баланс“, който обобщава всички устойчиви парични потоци към дадена икономика. Неговото пресмятане има за цел да пренебрегне ефекта на волатилни (променливи) позиции и еднократни фактори, включвайки конкретни елементи от платежния баланс на икономиката.
Списъкът от позиции изглежда всеобхватен. На първо място това е текущата сметка, която обобщава баланса по търговията на страната със стоки и услуги, както и по лихвените плащания и трансферите (основно по програми на ЕС и от български емигранти в чужбина). На второ място са европейските средства, които се отчитат по капиталовата сметка (основно по оперативни програми). На последно място добавяме и нетните преки чуждестранни инвестиции – позиция, за която е характерна висока склонност към ревизии, тъй като изисква повече от година, за да може да бъде оценена в пълен размер.
Сумата от тези позиции или разширеният основен баланс, успява да обхване сравнително точно устойчивите парични потоци, които икономиката е способна да привлече в даден момент. Нещо повече, значителните средства, които влизат в икономиката по тези канали са свързани в най-голяма степен с частния сектор като му позволяват да подобри своята финансова позиция, когато индикаторът се намира в положителна територия.
В годините преди кризата, балансът на индикатора беше отрицателен, водейки до натрупването на значителни макроикономически дисбаланси под формата на външна задлъжнялост на икономиката. Трансформацията, която се наблюдава след 2009 г. позволи изчистването на тези проблеми.
Всичко това стана възможно благодарение на комбинация от фактори. В списъка влизат подобреното усвояване на средства по европейски програми и по-ниските лихви по международните задължения на българските икономически субекти. В най-голяма степен обаче, този успех се дължи на структурната промяна на модела на растеж на българската икономика.
Глобалната финансова и икономическа криза предизвика дълбоко преструктуриране на българската икономика. Крайният резултат е модел на растеж, в който компаниите и секторите с фокус върху външното търсене имат нарастващо значение. С възстановяването на икономиките на ключовите ни търговски партньори този ефект е видим и в данните за икономическия растеж, където реалното нарастване на БВП за периода 2015-2016 г. е средно 3.8% на годишна база при средно 1.1% за петте години до 2014 г.
Графика: Икономиката успява да привлича устойчиви парични потоци през последните осем години, позволявайки елиминиране на нетния външен дълг
Източник: Българска народна банка, Национален статистически институт, УниКредит Булбанк
*Отрицателен резултат за нетния външен дълг представлява превишение на брутните външни активи[1] над брутния външен дълг[2] на икономиката.
Нещо повече, силните резултати по разширения основен баланс позволиха на българската икономика да се превърне от нетен кредитополучател в нетен кредитор на останалия свят (виж графиката). Съществуващите вече буфери ще бъдат на лице и при евентуално негативно
развитие за глобалната икономика, като не позволяват шоковото изтегляне на ликвидност от местния пазар. Също така, натрупаните излишъци представляват значителен ресурс, който може да се използва за подкрепа на възходящата фаза на бизнес цикъла, в която се намираме в момента и нарастване на инвестициите без за това да е нужно поемането на нови външни дългове.
Тези възможности ще останат на място докато моделът на растеж продължава да фаворизира секторите, които са ориентирани към външното търсене, а свободните ресурси в икономиката се насочват преобладаващо за разширяване на капацитета именно на тези индустрии.
Останалите анализи на екипа може да видите в сайта на УниКредит Булбанк.
[1] Включват следните позиции: Резервни активи на БНБ, Чуждестранни активи на банките, Депозити на нефинансовия сектор в чужбина
[2] Според методологията, използвана от БНБ, „основният критерий за включване на едно задължение към размера на външния дълг на страната е то да бъде емитирано от резидент и да се дължи на нерезидент, без значение дали е емитирано на местните, или на международните финансови пазари. При трансакциите също се отчитат само сделки, осъществени между резидент и нерезидент. В таблиците по дълга БНБ отчита само размера на реално отпуснатите, а не на договорените траншове“.
За серията „Индикатор на месеца“
„Индикатор на месеца“ е инициатива на икономистите на УниКредит Булбанк от началото на 2017 г. Всеки месец те избират най-значимия според тях показател за актуалната икономическа обстановка и ще представят анализ за неговата динамика и влияние. Екипът „Икономически проучвания“ на УниКредит Булбанк е три пъти носител на приза за най-точна прогноза от международния доставчик на икономически анализи и прогнози Consensus Economics. През 2015 г. през 2017 г. в конкуренция с редица местни и международни частни анализаторски звена, наградата им беше присъдена за точността на прогнозите за растежа на икономиката (БВП) и за индекса на потребителските цени (ИПЦ).
