Едно от най-дългоочакваните културни събития тази година вече е факт – кино-литературният фестивал „Синелибри“. Между 10-ти и 24-ти октомври в различни градове из страната магията на киното и литературата оживява и всеки, който искажелае, може да стане част от нея.
Подкрепата #ЗаВажнитеНеща е ценна за УниКредит Булбанк, затова и тази година тя е официална банка на фестивала. И тъй като вярваме, че подкрепата има повече от едно измерение, с колегите от офиса решихме да разберем какво се крие между редовете на няколко заглавия от тазгодишното издание на фестивала. Този път то обещава #ЛюбовМеждуРедовете, но далеч не само това открихме в книгите, които прочетохме.
А ето кои бяха те:
Херман Кох – „Вечерята“, споделя Йоана Колакова, специалист „Онлайн комуникации“
Мащабите, до които достига на пръв прочит една обикновена семейна вечеря между двама братя и техните съпруги, засядат между гърлото и остават дълго след прочита на книгата. Историята е максимално натуралистична и без излишен фарс – „петнадесетгодишните синове на двете двойки, са извършили престъпление, което може да преобърне бъдещето им.“
В книгата обаче съдбата вече е задала своите въпроси и е време да бъдат разкрити човешките отговори, моралните граници и психологическите реакции на едно съвременно общество. Как се е деформирало то и счупен ли е неговият морален компас – Кох не казва, дори не загатва – оставил е персонажите да говорят и действат сами.
Изборите, които взема един родител в стремежа да защити своето дете, могат не просто да го накарат да върви срещу собствените си принципи, но и срещу самия него. Постъпките, които прави един тийнейджър, имат разрушителна сила, която е способна да отнема животи. И именно сблъсъкът между тези два морални полюса – на заслепяващата обич и бруталната агресия – вилнее по страниците на романа. Е, вечерята е сервирана. Добър апетит! Bon appétit!
„На плажа Чезъл“ – Йън Макюън, споделя Диляна Стоянова, старши мениджър „Спонсорства и събития“
Чета Йън Макюън с голяма страст още от онзи момент преди години, когато съвсем случайно попаднах на „Изкупление“ по една от телевизиите. Начинът, по който той описва преживяванията на своите герои, винаги ме е оставял с несъвсем ясна позиция и дълъг размисъл много след като затворя романите.
„На плажа Чезъл“ е разказ за намирането и разминаването, за един кратък един момент на неразбиране, който променя два живота. Първата брачна нощ на младата двойка вместо в празник на живота се превръща в обвинения и равносметки. Действието на романа е в една вечер, която разказва за целия живот на Едуард и Флорънс – характерите са многопластови и е трудно да определиш кой печели симпатиите и кого осъждаш. Разбираме, че тази брачна нощ е започнала много преди да се случи реално – намесени са тежки семейни отношения, търсене на близост, неясни истории. Въпросът е как ще завърши и колко далече в бъдещето ще стигне.
Приятно четене и съхранете надеждата, че подобно разминаването е възможно само в младостта, а зрелостта ни предпазва от такива грешки. Но знаем, че не е съвсем така…
“Мелничарят, който виеше срещу Луната“ - Арто Паасилина, споделя Кристиян Тодоров, бранд специалист
Съвременният човек все повече и повече се стреми да опознае света, който обитава, развива технологиите непрестанно, за да се надскочи и да успее да развенчае космическите енигми или дълговековно пазени загадки, за да достигне до необятни земи, пренебрегвайки осъзнато или не своето вътрешно съществуване. Все повече и повече всеки човек днес гравитира между неусвоените пространства на всякакви лудости и чудатости, абстракции и амбивалентности, лъкатушейки се между нормалното и ненормалното, между клишето и авангардизма. Погълнати от постиженията на високите технологии и изкуствения интелект днес забравяме общочовешки ценности и сакрални добродетели, каквато например е толерантността. Какво значи да си толерантен?! Търпелив, разбран или уважаващ другия, онзи различния?!
Именно толерантността е основната тема в книгата на нетрадиционния и изключително широко скроен писател Арто Паасила – „Мелничарят, който виеше срещу Луната“. Едно просто и кратко изречение, изпълнено с дълбок екзистенц, представящ ни главния герой и нетипичното негово действие (да вие като вълк на пълнолуние), което го компрометира в социума, прави го различен от всички, отхвърлен и отритнат, неразбран и запратен в забвение, преследван и заплашван, предопределяйки съдбата му. Колективното несъзнавано, както казва Юнг, придобива невиждана сила, когато се обединява срещу различното и неразбраното… било то например човек, виещ срещу Луната.
Вечните противопоставяния между хората придават един тръпчив абсурден привкус по време на виртуозното четене, който рязко изчезва при появата на Нея… Любовта… Дали би могло да съществува по-абсурдна любов в по-неподходяща ситуация – преследван мелничар, криещ се в гората от съселяните си, среща любовта в даскалица-доброволка. Една книга, посветена на различността, на онзи, който е различен от всички, но който въпреки това има сърце и е способен да обича и да бъде обичан… Дали ще бъде приет, забравен или премоделиран по общоприетия калъп, може би да, а може би не.