До 24-ти октомври киното и литературата със сигурност са едно цяло, благодарение на фестивала „Синелибри“. Той включва екранизации на книги, които се прожектират в няколко големи града в страната. Какво има между редовете на едно от заглавията - повестта "Шери" на Сидони Габриел Колет - споделя Кристиян Тодоров, бранд специалист.
Какво е моралът? Какъв ли е бил моралът преди столетие или десетилетие, ами сега? Имаме ли нужда от него? А етиката? Що за социален императив? А правото? Право на гражданско самосъзнание, да бъдеш част от групата или правото да бъдеш просто себе си, а защо не и правото да бъдеш заличен… Заличен от обществото, от безметежното взаимодействие с другите съдби. Общочовешките норми, представите за добро и лошо, за позволеното и забраненото могат само да ни настроят едни срещи други, или да обединят множеството срещу единиците, представители на „ненормалното“. А кое е „нормалното“, правилното поведение, начин на мислене и себеизразяване, би се запитал будният читател. Кой е всъщност демиургът на всички наши страхове и съображения, комплекси и съмнения, предразсъдъци и неудовлетворености?! Бог ли… Семейството ли… А може би приятелите… Защо пък не и интимните ни партньори, нашите житейски спътници да имат пръст в цялата тази еклектична бутафория на нашата психея…
На пръв поглед лековатата като литературен жанр (булевардизъм) и семпла като сюжет и фабула повестта „Шери“ трудно би могла да впечатли конвенционалния читател, особено в нашето динамично и крайно „аморално“ съвремие., Но Колет, не случайно първата жена Президент на Френската академия, изпреварвайки с някое друго десетилетие своето време, успява по елегантен начин да осмее, възхити или пък не съвсем наченките на току-що пръкналото се консуматорско общество във френския светски живот, непосредствено породило се с настъпването на новия век. Главните роли в интимната история, която ни се представя през балдахинените спални завеси, превръщаща ни в неми присъстващи на всички разговори и прелюбодеяния и звучаща досущ като сценарий за театрален камерен спектакъл в „Мулен Руж“ или някое вариете в краен парижки квартал, авторката поверява на типичните антагонисти – вчера, днес и утре. Едно подрастващо конте, харчещо безразсъдно парите на своята майка, но същевременно с това и парите на богатата си любовница, бивша и все още ленеещалинееща по славното си кариерно минало куртизанка, намираща се на прага на своята петдесетодишнина. Две личности, тотално объркани от настъпващите социални промени, две загубени души, невъзможни да открият сродната си половинка в някого другиго. Отдавайки се на прелюбодеянието, еснафщината, чревоугодничеството и леността, сиреч всички земни и никому нечужди общочовешки грехопадения, Леа и Шери се сливат един в друг и тялом, и духом, и денем, и нощем, и съзнато, и несъзнато, (само)разрушавайки се, за да могат отново да се преоткрият, взирайки се опасно близо в другия… Същински апотеоз по възможно най-болезнения начин – с нечестната игра на любовта, от която никой не излиза победоносно и достойно.
На какво може да научи една половинвековна въртиопашка един двайсет и петгодишен бонвиван, а какво би могъл той да й даде в замяна? Способен ли е и има ли желание изобщо… Плътските страсти, пилеенето на време и взаимноизгодна споделеност, заблудата за завръщането на така жадуваната моминска младост, хубост и енергичност са от първостепенно значение, но не и единствената необходима потребност за Леа. Зрялата изкусителка най-накрая успява да открие съвсем на шега истинската любов… Но заслужава ли да бъде щастлива и има ли кого да обяви за „виновен“? И ако да, кой и защо трябва да поеме вината , какво наказание е нужно да изтърпи?! Младият самовлюбен дяволски чаровник или мъдрата сладострастница... кой заслужава дса бъде нещастен?! Този разказ всъщност е посветен на неспирното стълкновение между щастието и злощастието. На нещастието в заблудите ни, в демонстрирането на фалшиво прилично поведение пред обществото, в прекомерното фамилиарничене и неосъзнатата борба за надмощие, на насилственото задомяване, ракообразното приятелство, но и на силата на Егото и Супер Егото, на стойността на Аза, и изобщо на съществуването на любовта.
Казано накратко, това е историята на една забранена и невъзможна любов, просъществувала във фалшиви времена и поведенчески свръх обноски и етикет, души, потънали в лукс и разкош, пътешествия, редуващи се с бягства, обаче по свой начин и извън клишето, защото в последна сметка, ако се замислим, всеки някога някъде някак си среща своя „Любимец“ (от фр.ез. „cheri“ – скъп човек, любимец), губи го, ала не може да се отърси от него… Или с други думи – рано или късно „всеки си намира майстора“…
Ревю на още три заглавия, част от тазгодишното издание на фестивала, може да прочетете тук.
