Както и да отглеждаш детето си, в момента, в който тръгне на училище, нещата се променят напълно - нови приятелства, вкусове, желания. Една от темите, които идват на дневен ред, е самостоятелният бюджет. Оттам разсъжденията са: колко на ден, за какво да се харчат, аргументи на кой съученик колко дават и т.н. Какво показва личният опит и историята за това защо и как децата трябва да ползват банкови карти споделя Диляна Стоянова, старши мениджър „Спонсорства и събития“.
От момента, в който дъщеря ми разполага със „собствени” пари, съм си мислила колко удобно би било да притежава банкова карта. Първоначално ѝ давахме по левче на ден всеки ден. С порастването левчетата станаха две и така нататък. Това, което осъзнах обаче е, че даването на определена сума всеки ден не развива никакви умения за планиране на разходи: просто всеки ден левчето ти е на разположение. Затова в четвърти клас започнахме да ѝ даваме уговорената сума за цяла седмица, а в пети – за цял месец. Много весели истории мога да разкажа за първоначалния период – как след първата буйна седмица на изобилие оставаше без пари, правеше си сандвичи за училище и си наливаше в шише вода от чешмата. Е, не бяхме прекалено строги и в началото ѝ додавахме по малко, за да се справи до края на месеца. Но след няколко месеца тя имаше ясното съзнание, че парите са ограничен ресурс и за да ти стигат, трябва да умееш да планираш и да избираш между различни изкушения.
Тогава за първи път ми мина през ума, че би било страхотно децата да имат собствена банкова карта, в която в началото на месеца да влагаме договорената сума. За малките банковите карти не са нищо особено – те виждат ежедневно как се разплащат родителите им в магазина, как пазаруват от интернет или теглят пари от банкомат. Напоследък даже все по-често изпадат в затруднение, когато при молба да им се дадат пари за кино, чуват отговора на мама или тате: "В себе си нямам пари".
На дъщеря ми в съвсем невръстна възраст ѝ стана ясно откъде идва заплатата ми. Достатъчно е да застанеш пред банкомата, да въведеш магическата комбинация и парите текват. Отне ми време да обясня, че преди парите да бъдат изтеглени от машината, има доста дълъг път. Но много преди да проумее това, ѝ позволявах сама да извършва операцията на теглене на пари с карта.
Притежаването на банкова карта от едно дете, дори и в началните класове, носи само полза:
- развиване на умения за управление на собствени пари
- планиране на бюджет и спестяване
- отговорност за пазене на картата
- способност за съхранение на информация като пин код
- познаване на банкови продукти
За родителите е голямо улеснение, защото лесно и бързо чрез мобилно или онлайн банкиране могат да „заредят” картата при необходимост. В момента почти всички карти са безконтактни, което е още по-удобно при плащане на POS терминал за дребните разходи, обичайни за децата. Родителите могат поне отчасти да проследяват по извлеченията къде детето харчи парите си и заедно да обсъждат кое е необходимо и кое – безсмислен разход. Препоръката ми е децата да са наясно, че има извлечения, а не да ги шпионираме, защото винаги демонстрацията на доверие ги прави още по-отговорни.
Дали има рискове? Ами, като при всяко друго нещо. Факт е, че картата може да бъде изгубена, детето да забрави пин кода или по-лошо: да го сподели с недобронамерени хора. Сигурна съм, че могат да се изброят и още неприятни ситуации, но човек трябва да умее трезво да преценява недостатъци и ползи от всяко свое действие, а за мен положителните страни са много повече. Смятам, че най-същественият риск е размерът на сумата, която е в картата, а това е изцяло отговорност и под контрол на родителите.
И нека да не влизаме в хипотези „Ами ако загуби картата?”, защото със същата вероятност децата ви могат да загубят телефон за 1000 лв. И докато загубата на телефона е безвъзвратна, то картата, в която едва ли ще депозирате толкова колосална сума, лесно и бързо може да бъде блокирана само с едно телефонно обаждане. Между другото, децата без проблем съхраняват ученическата си карта за градски транспорт, която е точно с размерите на банкова карта, така че грижата за подобен предмет не е новост за тях.
Не съм от хората, които смятат, че „младото поколение не става”. Напротив, мисля, че са будни, любопитни и съзидателни. Те са умни и с нас или без нас ще усвоят умения, които ние сме добили в доста по-късна възраст. По-добре да не им пречим. Ние самите трудно вече можем да си представим живота си без банкова карта. Кешът е отживелица дори сега, а след 10 години, когато децата ни ще са зрели хора, ще е истински архаизъм. Щом ние вече рядко ползваме пари в брой, защо децата ни трябва да го правят?
Младежките карти на УниКредит Булбанк са международни дебитни карти с безконтактна функционалност и специален дизайн, които са с префенциални условия и осигуряват защитен достъп до вашите средства.
