През почивните дни обичам да приготвям домашен хляб. Няма по-голямо удоволствие от това да замесиш със собствените си ръце хляба за семейната вечеря. Тестото оживява под пръстите ти, а замайващият аромат на зачервената питка, изпълва вечерта с неповторим уют. За да преживееш това вълшебство, трябва само да омесиш питката. Е, какво по-лесно от това, усмихваше се баба. Естествено, кимнах небрежно и аз, когато преди десетина години реших да се науча да меся като нея. Забърках тестото по бабината рецепта. Внимателно следях да не пропусна нещо. И така до: „Брашно, колкото поеме!“ Леко неясно ми се стори, но упорито ръсих и месих, докато тестото се превърна в кораво блокче, което с мъка стоварих в тавата. Вече опечено спокойно можеше да се използва като крайъгълен камък на жилищен блок. Е, не беше точно празничният хляб за първата семейна Коледа, но ме накара да се замисля за нещо.
Всеки ден сме затрупани от множество и най-разнообразни задачи – и професионални, и лични. Последни изследвания на експерти дават малко по-различен поглед върху вършенето на много задачи наведнъж. Оказва се, че мултитаскингът може да бъде сериозен източник на стрес и изтощение, ако не се управлява правилно. Може да доведе до непродуктивност, а понякога и до сериозни здравословни проблеми.
Ангажиментите ни обаче все така не намаляват, а по-скоро времето за всички тях става все по-оскъдно. Какво да правим и как да ги степенуваме по важност? Да си представим един работен ден – доклади, имейли, обаждания, разговори, презентации, срещи и всички с краен срок – понякога един и същ. Вечер вкъщи домакински задължения, добре познати на всички ни. И все пак в края на деня всеки има нужда и от dolce far niente[1], нали?
Уви, твърде често задачите са прекалено много, за да си позволим лукса да ги изпълняваме една по една. В противен случай рискуваме докато работим по едната, срокът за другата да е безнадеждно изтекъл. Например – да заведем детето гладно на училище, защото вместо да направим закуска, сме шили скъсано копче.
И ето ни в капана на мултитаскинга. Налага се да свършим много задачи наведнъж или по-точно с леко прихлупване една върху друга. Нямаме избор. Трябва да ги свършим всичките, и то добре. Така че какво ни остава, освен да запретнем ръкави и да пресеем брашното, пардон – задачите?
Всички знаем, че работата по една и съща задача дълго време може да бъде истинска досада. Гарантирано избавление от скуката е мултитаскингът, но само ако го разбираме като редуване на рутинни задачи. Първо преглеждане на имейли, разговор по телефона, а след това, изискващи по-сериозна концентрация – например превод на договор за кредит. По време на рутинната задача мозъкът е на по-бавни обороти и след това концентрацията върху сложната е много по-качествена и обратно. Така че единият начин да поемем многото задачи е тяхното правилно подреждане и редуване по сложност. Полезно е да си запишем задачите и времето за тяхното изпълнение, след което да ги разделим на части и да ги редуваме през деня. Например – 1 час превод на договор, 10 минути преглед на пощата, 5 минути разговор по телефона за уточняване на детайли по съвместен проект с колега и т.н. Отмятането на завършените задачи ви изпълва със задоволство, нали? Значи е време за кратка почивка.
Да си подарим едно кафе – 10 минути dolce far niente – и да пресеем пак брашното – какво още остана за вършене – бърз анализ на свършеното, преподреждане на задачите и отново да запретнем ръкави. И така – докато опечем питката.
А още полезни съвети за това как хем да вършим много задачи, хем да ги вършим много добре – съвсем скоро в блога.
[1] „Приятно правене на нищо“ (итал.)
