Книгите са като прозорец, през който откриваме нови светове и ставаме част от вълнуващи приключения и събития с разгръщането на всяка следваща страница. Безспорно може да се каже, че в световното литературно богатство никак не са малко и произведенията на български автори. Точно тези творби са неизменна част от вечните класики в българската литература, които всеки от нас би било хубаво да има в семейната си библиотека.
С наближаването на 24 май сякаш погледът ни се насочва още по-сериозно към книгите и вдъхновени от предпразничната вълна решихме да споделим с вас списък, включващ книги на български автори, които с времето са се превърнали в емблема на родната литература и културното ни богатство. Определено не претендираме, че списъкът е изчерпателен, предвид неизчерпаемостта на българското литературното изкуство. Оставяме на вас да го допълните с любимите ви произведения, които не присъстват в него.
- „Под игото“, Иван Вазов
- „Епопея на забравените“, Иван Вазов
- „Немили-недраги“, Иван Вазов
- „Мамино детенце“, Любен Каравелов
- „Българи от старо време“, Любен Каравелов
- „Преспанските камбани“, Димитър Талев
- „Черна песен“, Димчо Дебелянов
- „Крадецът на праскови“, Емилиян Станев
- „Гераците“, Елин Пелин
- „Под манастирската лоза“, Елин Пелин
- „Ветрената мелница“, Елин Пелин
- „Разни хора, разни идеали“, Алеко Константинов
- „Бай Ганьо“, Алеко Константинов
- „Старопланински легенди“, Йордан Йовков
- „Песента на колелетата“, Йордан Йовков
- „Ако можеха да говорят“, Йордан Йовков
- „Песен за човека“, Никола Вапцаров
- „Време разделно“, Антон Дончев
- „Песен на песента ми“, Пейо Яворов
- „В полите на Витоша“, Пейо Яворов
- „Вечната и святата“, Елисавета Багряна
- „Знаеш ли кои сме ние?“, Захари Стоянов
- „Ръж“, Ангел Каралийчев
- „Изворът на Белоногата“, Петко Р. Славейков
- „Кървава песен“, Петко Р. Славейков
- „Криворазбраната цивилизация“, Добри Войников
- „Моята молитва“, Христо Ботев
- „Славянобългарска история“, Паисий Хилендарски
- „Хоро“, Антон Страшимиров
- „Дядовата Славчова унука“, Тодор Влайков
- „Тютюн“, Димитър Димов
- „Сън за щастие“, Пенчо Славейков
Ако от изброените книги сте открили някоя, която все още не сте прочели, съветваме ви да използвате момента и да ѝ отделите от времето си. Заслужава си да го направите, защото всяка от посочените творби е уникална сама по себе си и читателят задължително си тръгва с важна поука, когато се докосне до нея.
Остава само да си пожелаем българската литературна съкровищница с времето да става още по-богата от към произведения, които истински ни карат да се гордеем и намират своето признание дори в световен мащаб.