Без един покорен връх може, с един – не. Ето защо амбициозните колеги от дирекция „Корпоративно банкиране“ в УниКредит Булбанк се изправиха пред второто си планинско предизвикателство след връх Ботев – връх Вихрен. Преживяванията от предния поход може да си припомните в пътеписа на колегите в блога, а в този Юлияна Парчева споделя как е минало изкачването на най-високия връх в Пирин.
Старото му име е Ел-тепе и е първенец в Пирин планина и втори по височина от 2914м в страната. Покоряването беше планирано като част от инициативата Предизвикай себе си с изкачване на най-високите върхове Ботев, Вихрен и Мусала.
Преди да се отправим на път, подготовката ни включваше проучване на маршрута, следене прогнозата на времето, проверка на екипировката и предварително приготвяне на провизии.
Отседнахме в Банско, защото градът предлагаше доста възможности, a и предвид мрачните прогнози за времето, решихме, че е по-разумно да отложим с един ден изкачването.
Опазихме се от гръмотевичните съботни бури, добре приютени в уютна механа, прекарвайки дълго време в сплотяване на колектива. Допълнително мотивирани след втората вечер, станахме рано сутринта на слънчевата августовска неделя и се отправихме към южната част на върха, а слизането осъществихме от северната. Това са и двата основни маршрута за изкачване на пиринския първенец. Има и трети вариант, който е по ръбовете на Вихрен - Джамджиеви скали.
Бойният дух на групата беше на ниво и изкачването се осъществи с добро темпо. Имаше само няколко кратки почивки. Разбира се, не пропуснахме да запечатаме прекрасните планински пейзажи за спомен.
Наближавайки Вихрен, мистерията около него се разбули, заедно със закриващите го облаци. По пътя към върха, освен няколкото туристически групи, които срещнахме, компания ни правиха и дивите кози, които не скриха интереса си към нас, въпреки че спазваха известна дистанция.
Вълнението, което изпитвахме беше подсилено от други ентусиасти на покорения връх, както и музикалния съпровод на български народни песни от тях.
Спускането се осъществи по стръмния северен склон и по полегатата част на седловината Премката, през местността Казаните към хижа Бъндерица. На няколко пъти се налагаше да включваме в употреба ръцете си, включително да използваме и обезопасителния синджир, като постоянно внимавахме за подхлъзвания.
Казаните са два дълбоки циркуса - Малкият казан се намира по-ниско (2200 м) и е обраснал с трева, докато Големият казан е разположен на височина 2400 м и цялото му дъно е затрупано с камъни, които с времето са се отчупвали от двата околни върха - Вихрен и Кутело. Големият казан има размери 1100 на 1200 м. Името си са получили от своята форма и от факта, че често от тях се издигат мъгли. Оградните им склонове са стръмни и лавиноопасни. От Големия казан започва стената на връх Вихрен, висока до 300 м, която е обект на алпинизъм. В основата ѝ има малък снежник - там снегът се задържа през цялата година. Казаните са находища на еделвайс – красиви планински цветя, които имахме късмета да видим.
Всички заедно като един екип покорихме връх Вихрен с много ентусиазъм, усмивки и изгорени калории и сме готови за следващото предизвикателство – връх Мусала!